Добри поличби

Никак не е трудно да харесаш Тери Пратчет (едно си баба знае, едно си бае). По-трудно е да не го харесаш. Но и такива хора има. Както Оскар Уайлд казва: „Глупости правят само умните хора. За останалите е просто ежедневие“. Няма бе, просто според мен не са попаднали на правилната негова книга, с която да се запознаят, да си разменят визитки и да продължат контакт.

Образно казано, затворих кориците на „Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица“. Тук Пратчет в партньорство с Нийл Геймън правят един хумористично-пародичен шедьовър. Тази книга се взима на един дъх. Мечта ми е някога да мога да чета Пратчет в оригинал и да го разбирам. Защото аз и сега мога, ама йок. Един младеж се върнал от Париж и неговият приятел го пита: „Как беше там? Имаше ли проблеми с твоя френски в Париж?“. „Аз нямах, ама французите…“. Те така и аз.

Хубавото на електронния четец на книги, известен като Ninio’s Kindle, е, че може да си отбелязваш из писанията ключови моменти, без да драскаш и разваляш интериора. Ето някои неща, които мен ме впечатлиха:

„Архиепископ Джеймс Ъшър (1580–1656) публикува „Annales Veteris et Novi Testamenti“ през 1654 г. В тях се предполага, че Небето и Земята са създадени през 4004 г. преди Христа. Един от помощниците му отива по-нататък в изчисленията си и съумява да обяви триумфално, че Земята е създадена на 21 октомври 4004 г. преди Христа точно в 9 часа сутринта, защото Господ обичал да си върши работата рано сутрин, докато се чувства свеж.“

„Земята е зодия Везни.“

„Много явления – войни, чуми, внезапни ревизии – са били изтъкнати като доказателства за сктирия пръст на Сатаната в Човешките работи.“

„Кроули открай време знаеше, че ще присъства на края на света — беше безсмъртен и тъй или иначе нямаше избор. Но се надяваше дотогава да има много време.
Защото той доста харесваше хората. За един демон това е сериозен недостатък.
О, той се стараеше максимално да опропасти краткия им живот, нали това му беше работата, но нищичко от онова, което измисляше, не можеше да се мери по лошотия с измисленото от самите тях. Те като че ли притежаваха истинска дарба да измислят лошотии. Това някак си беше изначално вградено в плана. Те се раждаха в свят, проявяващ към тях враждебност по хиляди дребни начини, а после посвещаваха огромната част от енергията си, за да го направят още по-гаден. С годините на Кроули му ставаше все по-трудно и по-трудно да изнамери някое демонично дело, което да изпъкне на естествения фон на всеобщата гадост. През последното хилядолетие имаше моменти, когато му се приискваше да вземе и да изпрати Долу следната вест: „Вижте какво, давайте да се отказваме още ей-сегинка, да закриваме Дис и Пандемониум и всичкото там и да се местим тука — няма такова нещо, което можем да им сторим, дето те самички не си го правят, а правят и такива неща, дето на нас не биха ни и хрумнали, често с участие на електроди. И електричество, разбира се.“
Един от тях си го беше написал черно на бяло, нали така… „Адът е празен, а всички дяволи са тук.“
И тъкмо си помислиш, че са толкова зли, че и Адът не може им излезе насреща, изведнъж вземат да проявяват такова милосърдие, дето Раят не го е и сънувал. Често — от страна на една и съща личност. Разбира се, всичко е заради онова там — свободната воля. Големи мизерии му погаждаше тя.“

А ето какво мислят маймуните за Апокалипсиса: „И к’во — облегна се назад Кроули. — Значи цялото море ври и кипи, делфините, горките, стават на чорба с морски водорасли и на никой не му дреме. Същото е и с горилите. Оп-па, ще си рекат те, небето цялото почервеня, звездите падат и се разбиват в земята — к’во ли слагат напоследък в бананите?“

„— Те не ядат декоративни храсти, Уенсли. Къде си видял куче да ти гризе декоративен храст?
— Искам да кажа, пръчиците ги ядат. Абе те всъщност са страшно интересни. Когато се чифтосват, се ядат една друга.
…
— Ха на бас, че не е вярно — заяви първият говорещ. Определени нотки в гласа му го определяха като детски, момичешки. Гласът бе обагрен с ужасено очарование.
— Всъщност точно така правят. Имах шест, преди да заминем на почивка, и забравих да им сменя клонките, а като се върнах, имах вече само една, голяма и дебела.
— Тцъ. Това не беше за пръчиците, ами за богомолките. Гледах по телевизията как една голяма женска изяде оная другата като стой та гледай.
Последва нова натежала пауза.
— Те за какво се молят? — рече Гласът на господаря.
— Де да знам. Да не им се наложи да се женят, предполагам.“

„А пътят към Ада е постлан с добри намерения… Това всъщност не е вярно. Пътят към Ада е постлан със замразени продавачи от ония, дето ви звънят по вратите. В събота и неделя мнозина от по-младите демони ходят там да се пързалят с кънки.“

„Някой беше казал, че цивилизацията я отделяли от варварството двайсет и четири часа и две яденета.“

За да приключа, че ви кажа за двете най-странни диети, за които чух напоследък. Едната е да ти зашият устата. Мисля, че наистина ще бъде мнооооооого ефикасна. Препоръчвам я на всички манекенки и модели. То е по-добре и да не говорят.

Другата е с червено вино. Отслабваш гарантирано. Пиеш до забрава и забравяш да ядеш. Преди време имаше такава диета с бяло вино, но никой не оцеля, че да разкаже. Добре, че не е невързпитано да пишеш, докато се храниш, защото в момента устата ми е пълна с мусака. Наздраве!