Загуба на време

Събота е! Най-хубавият ден от седмицата! Знаеш, че след него има неделя. Слънчево е. Най-хубавото време. Нито студено, нито пък много горещо. Тайничко се молиш този ден да има поне 72 часа. В него трябва да побереш всичко, което през седмицата си оставил за „когато имам време“. Прахосмукачка, съдомиална („съдомиалня“ ми звучи по-добре), спане до късно, да се видиш с този и най-вече с ония, да си подредиш гардероба, да напълниш хладилника, да отскочиш до магазина за онези обувки, които мерна през витрината едната вечер, когато беше окъснял от работа и всичко беше вече затворено. Лошата новина е, че ДНЕС е само 24 часа. Добрата новина е, че е събота.
Понаспал си се, разходил си кучето, направил си вкусна закуска за изгладнелите гърла и сега чакаш да втаса тестото за пица. През това време си заседнал пред компютъра, слушаш романтичното бучене на пералнята и си запълваш времето с глупости. Но и какво да се прави едно свободно време. Както казва Тери Пратчевата Смърт – да се пропилее. И изведнъж попадаш на една картинка. Не е нищо кой знае какво, и по-добри си виждал. И на по-весели си се смял. Като цяло и повечето са по-весели. Но тази те кара да се замислиш, че колкото и всеки да си въобразява, че е уникален на този свят, а и на съседните, всъщност много си прилича с някой друг, че и с някои други. Няма нищо уникално. Важно е само как ще си изиграеш картите.

Тематично

Планирах да пиша нещо дълбокомислено и вдъхновяващо. Пак се надцених. На мен само неслучили се планове ми дайте.

Но докато се напъвах да творя, попаднах на нещо тематично, обвързано с днешния празник. Логиката ми е следната: когато двама се залюбят, както вика баба, те се вземат, създават потомство, а то научава думата „не“ и става притенциозно. Та ето го и потомството:

Пред телевизора

Пълен Ъпсурт

Ще се омъжвам!

Предизвикателство – край

Вижда му се краят

Като не върви – не върви

 

 

Ден предишен + 1

Ден 196452345874555555555