Имало едно време…

… един кабел.

Да си почиваш е по-хубаво, отколкото да не си почиваш. Това от мен да се знае.
И много хубаво си починах този месец. Пообиколих тук-таме. Кеф ти София, кеф ти Стара Загора, малко Сандански, малко Ямболско, минаваш през Луковит и няколко пещери. Не е зле. И със щрауси се запознах. За тях друг път.
Сега искам да си изплача мъката.
Случи се преди известно време. Още не го преживявам, ама и не съм взела никакв мерки (като примерно да си купя нов).
Та кучето ми изяде кабела на Киндълчето. Голяма мъка. По-голяма е, защото аз стоях на другия край на кабела, докато тя му ръфала началото. Всичко започна от… от Големия взрив, може би, но аз ще посъкратя историята до наши дни. Събирах си багажа, за да отива малко вкъщи мама и тати да ми се полюбуват. И съм заседнала на ръба на леглото. Точно под мен се скрило едно куче и само чака да се подаде каквото и да било, което да бъде заръфано – я топка, я чорап, я кабел.
И му се появило точно навреме. Кучето си ръфало ли ръфало, доста добре се беше справило, трябва да му се признае. А аз, по-известна като шматката, хич нищо не съм усетила, макар да съм едва на другия край. Представете си колко съм се била зазяпала в телевизора (щастлива, че имаме точно в този момент кабелна, щото, както може би сте разбрали, кучето има някакъв фетиш към кабели, та и този на кабелната беше предал богу дух под натиска и триенето на малкие зъбки. Но точно в този момент имаше телевизия, а аз така я бях зяпнала, че…), че не съм усетила какво се случва под мен.
А бях на толкова интересен момент от книгата, та ме хвана страх да не би на друг още по-интересен момент да падне батерията. Руса работа. И сега не чета, ама и кабел не си купивам. Както казах – руса работа. Да не се обиждат блондинките. Нямам нищо против тях. Аз съм брюнетка, но с руса душевност и акъл. Те може да са обратно. И хич няма да им е зле.