Честит рожден ден…

… на мен! 🙂

И отново вали, както през всичките 23 години на този ден. Всички! Нали дъждът бил на късмет, та реших да видя какъв късмет ми се пада днес…

„Ще станеш фея !“

„Събери това, което е вътре в теб, пусни го на улицата и изчакай да мине някой ТИР.“

„Аз съм идеалната къщовница. Всеки път, когат се развеждам, запазвам къщата.За За Габор“

„Няма работа да не става и жена да не дава. Важен е подходът.“

„Никой не е съдия на своя собствен процес!“

Пийнете по едно за мое здраве!

Моето мъжко момиче

Благодаря ти, Ванка!

За слабите хора казват, че се стремят към порядък, силните владеят хаоса, а тя, от своя страна, се опитва да владее всички. Иначе казано, щъркелите са нейни работници, а семейството самата тя си го е избрала. Както всичко в живота си, и това е направила с финес. На това, според нея, се дължи фактът, че има най- добрите мама и тати. За брат й не е много сигурна от къде е дошъл, защото след тази зоо одисея, не е много сигурна в приказките за птичките и пчеличките. С усмивка на лицето си спомня за деня, в който се появява на бял свят, не с бял кон, с бял мерцедес (този факт е леко преовеличен, тъй като тогава в България има само руски автомобили). „Точно до деня, в който се родих, бише супер топло, и точно когато се родих, заваля страшен дъжд и стана много студено. И бише лютива зима. Май на мене се дължи.“ –  споделя гордо тя.

Летящ старт на живота на един комонавт или пилот изпитател по призвание. Самолетите и летенето са и страст останала от щъркелите. Както казват хората, с какъвто се съжереш такъв ставаш. Макар че никога не се е опитвала да лети от онзи първи ден нататък страста да се впусне в простора, да опознае необятното и да се почувства истински свободна си остава.

Тази страст отключва мъжкото начало в нея. Като малка си играе само и единствено в компанията на момчета. Разбира се, тя е била техен телоохранител. С влажни очи разказва за всичките скучпени кости, побоища с бухалки и стрелба с лъкове, в който е вземала дейно участие. Като всяка уважаваща себе си банда и нейната, на която за малко не става „Capa di tutti capi“ (кръстник на кръсниците) поради биологични причини, си има свой скривалиша, в който са се готвели за рязане на уши и чупене на колене.

Скоро обаче тези кървави занимани се оказват безинтересни за нея и тя навлиза в своя първи пубертет – приета е в детска градина. Там тя се радва на завидна футболна кариера. Дори става капитан на нациолналния ни обор по градинско женски детски футбол. Избирана е няколко пъти за футболист на годината от Асоциациата на младите деца спортисти.

Но както всичко хубаво, и футбола си има край. След нелепа контузия открива първата си любов, който за кратко ще наричаме Любен, а и от страх за неговата сигруност. Тогава взема съдбоностното решение да се отдаде на семейството. С любовта й с Любен тя свързва едни от най- безгрижните моменти в своя живот – игри на чичо доктор, криеница и т.н. Кулинарните му предпочитания обаче са причина за разрив в техните отношения. Той е силно привързан към буболечките и това слага край на една красива любов. От тогава датира и култовата реплика, превърнала се в класика от филма „Казабланка“ – „Liuben, I think this is the bigining of beautiful frendship“. Иначе казано на български „Абе, Любене, говедо мръсно“. Като една от секс дивите, заедно със своята приятелка Нора, тя обаче не остава за дълго сама. Списък с имана обаче е дълъг, така че е редно да го спестим.

На Любен обаче дължи и факта, че може да готви. Благодарение на невинната си отнесеност и замечтаност по първата любов тя със завидна сръчност успява да свари своите златни рибки. И до днес варени златни рибки на акомулираща печка си остава нейния специалитет. Да се чуди човек как не е станала майстор – готвач.

Благодарение на спорта в ранните училищни години спазва зверска дициплина. Почти не бяга от часове и има само 6-ци. Все пак е започнала да говори една на 6 месеца. Тогава идва и първото и предложение от Харвард, което тя, разбира се, отказва. Обича България и всичко българско и родно – лютите чушки, боба, шкембе – чорбта и лютеница… В знак на отказ и за да демострира своята категорична позиция издекламирва пред представителите на университета  „Аз съм българче“ и със самочувствие им казва „Не“.

Тогава започва да тренира хореография. „Финеса съм го наследила от там“ – добавя със самочувствие тя. Освен че танцува, тя също така и пее, сама под душа. Ариите, който умее да изпълнява, са едни от най- трудните познати по оперните сцени, а неповторимияи й тембър на дъскорезница им придава едно ново и специфично звучене. От погледа й се разбира колко много обича сцената. На сцената тя просто си танцува и подскача като малко желязно гюле и това я прави щастлива. Няма много спомени за многорбойните си концертни участия по планини и по паланки, но и малкото такива и дават повод за самочувствие.

„ Почти няма нещо, което да не мога да правя, което едно момче може, освен неща, свързани с природата“ – споделя клатейки утвърдително глава. За това свидетелстват многобройни факти – може да изпие бутилка уиски, да кара трактор и какво ли още не. Едно завършено мъжко момиче. Гангстерската й натура отново наделява в горните класове. Бяга от училише, постоятнно, всеки ден и всеки час. Тези моменти обаче остават „бели“ петна в нейната история. Защо ли?

„Aз съм примерно и почтено момиче“- добавя още тя. Благодарение на своето чистонравие среща Никола и така та чак 3 години и половина след това те продължават да се срещат и до сега. Той е повратната точка, кота нула, след която всичко се променя. Да се преродиш за един миг. Тя вече е променена, тя е друга. Сега вече е доста по- олегнала, готова да бъде крайъгълен камък на българския капитализъм, да се труди заедно с всички плетарии, защото е тоталната работохоличка, която не мисли за днес, а в преспектива.

Добре дошли, г-н президент!