Истината за нещата от живота…

…или какво наистина се случва с чорапите:

Откакто имам куче, даже понякога и един брой не остава. Ама тя (кучето) знае, че обичам да си ходя боса, а и не нося черни чорапи, така че няма проблем. Докато пиша това, малката разпорва поредния представител на чораповодо семейство. И то с такъв хъс и кеф, че направо започваш да се чудиш ти с какви глупости се занимаваш, а не си започнала да разпертушинваш чифтове.

… или какво те прави по-силен:

Безпаричието се преживява, ама скъсаните нерви и затъпяването – те са вечни. Ставаше дума за… на кой му пука всъщност?

… или как трябва да се действа – и на работата, и в живота:

Обещах си тази година да стана по-арганизирана и да спортувам. Като гледам – всичко е пушек и мъгла, барабар с моите обещания. Че организирана няма да стана, защото съм си един истински цар на хаоса, това го разбрах. За спортуването бях навита, докато не видях колко едобен е велоергометърът за простиране на хавлията ми, че и за сушене на палта и други такива.  Как да тренирам на него вече. Той има друго призвание.

… или каква е истината за живота?

Та от тук се сетих за един виц, дето тати ми го разказа. Хванали един мъж, че окрал оградата на гробищата. Служителите на реда го питали: „Ти не видя ли, че пише: „Не пипай оградата!“?“. А нашият човек отговорил: „Видях, ама за тях за какво им е? Те няма да избягат“.

… или какво се склучи с Великденския Зайо Байо:

И още един виц, защото съм много хумористично настроена днес:

„Мила ми свекърво, моля те, не ме учи как да възпитавам децата си. Аз живея с едно от твоите…“

Хубав ден от мен!