Пак ще иде реч за филми

Днес ми е едно такова никво. Преди малко щах да си сипя боза в кафето, вместо мляко. Като се замисля, може и да не е чак толкова лоша комбинация, при условие, че съм любител на странните и извратени вкусове, както някои им викат. Но за мен не са странни, а знам, че имам и съмишленици. То такивата винаги имат съмишленици.

Реших да извия шрифт за няколко филма, които бях гледала преди доста време, разбирай няколко месеца. Че да видя и дали ще ми е останало нещо в главата от тях след това. Учудващо, при все че те не бяха кой знае колко особени, имам спомени за сюжета, че и за някои по така моменти.

„Dinner for Schmucks“,“Вечеря за идиоти“
Не мога да си обясня защо точно гледах този филм. По принцип не бих. Но го свързах с „Вечеря за тъпаци“, на която постановка се каня да отида от хич не малко време, и за френската класика, която си бях обещала да гледам. За убиване на два часа става филмчето. Имаше си всички нужни елементи – хумор, любов, скандал, драма, абсурдни ситуации, че да не ти е скучно. Не помня много от него. Знам, че акторите ми допаднаха, един от тях се среща и малко по-долу. А другият ми е познат като Майк, от „Аз спя с него“. Или по-точно от „Приятели“, а Фийби се провикваше „Аз спя с него“, когато той мелеше Моника на тенис на маса. Но и филмът беше направен добре, много цветен, с много мишлета. Случайна среща, леко болезнена, събира двамата ни главни герои. Единият, катерещ се по кариерната пътека, е изкушен от това да се похвали на големите клечки в компанията чрез специалнмо организираната вечеря за идиоти. Кой всъщност е срещнал най-големия идиот?

„Horrible Bosses“, „Шефове гадняри“
Оле, това наистина ли е Рейч… ъ-ъ-ъ Дженифър Анистън? Голяма страннотия е така. На моменти забавен, на моменти яко циничен, но не съжалявах, че съм го гледала. Май. Трима мъже, вече почти доведени до лудост от своите шефове, решават, че трябва да вземат нещата в свои ръце. Но дали въобще осъзнават какво ще си докарат на главата…

„Crazy, Stupid, Love.“, „Оглупели от любов“
Все си казвам, че не съдя за филма предварително по имената на хората, които го правят, че не се влияя от това. Да, ама не. Тук точно се получи инак. По актьорския състав се хвърлих и не съжалявам. Озовах се пред една свежа романтична комедия, в която Steve Carell, Julianne Moore, Ryan Gosling, Emma Stone и супер сладката Marisa Tomei ме забавляваха. „Стига бе, ти да не си правен на PhotoShop?“

„Синя Валентинка“ или „Тъжна Валентинка“, по-известен като „Blue Valentine“
Много ми хареса. Странен, различен, много истински. Какво се случва с любовта, какви са нейните фази, как идва краят? Създава ти усещането, че гледаш документиален филм, с което собено се подсилва драматизма и себепознаването в него.

„Puss in Boots“, „Котаракът в чизми“
Аз се изчервявах, че знам за вас. Особено когато говореха за златните яйца на гъската. Хубава анимация за възрастни, лека и забавна. Тя ме накара да се замисля – дали и филмите, които аз гледах като малка с чистата си детска логика, и те са били толкова … за големи хора, а просто аз не съм схващала нещата от живота. Мисля да направя един тур с „Робин Худ“, „Малката русалка“, „Джъмбо“, „Пепеляшка“ и другите там, че да изтрия тази заблуда. Като се замисля, в тях имаше много сребролюбие, интересчийство, корупция, кражби и други смъртни грехове, упойващи вещества… оле, в какъв свят съм живяла?!

„The Missing Lynx“, „Изгубеният рис“
Една от любимите ми анимации. Супер свежарско филмче. Сладко рисче, придружено от бандата му от откачени животинчета, се впускат в приключението да спасят своите другари и да помогнат една много ексцентрична идея да стане факт.