Двата вълка в нас

„Two wolves“  от Doug Lehnhardt

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Притча на индианците чероки

Притча за Бог и бръснаря

Един човек влязъл в бръснарницата, както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог. Бръснарят казал:
– Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.
– Защо? – попитал го клиентът.
– Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми – ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше, не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек. Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
– Знаете ли какво ще ви кажа – не съществуват бръснари!
– Как така? – учудил се бръснарят. – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар!
– Не! – възкликнал клиентът. – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
– Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
– Точно в това е работата – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има, просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания…

Нарцис

„Нарцис“ – Караваджо

Нарцис е един от най-ярките образи в древногръцката митология. Той бил син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете ще доживее до дълбока старост, ако никога не види лицето си.
Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. От тук има две версии… Според едната отхвърлените жени поискали да го накажат и богинята на правосъдието Немезида чула желанията им. Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице, той, разсеян и влюбен, понечил да целуне отражението си и се удавил. Според другата версия един от херувимите бил влюбен в отхвърлената от Нарцис нимфа Ехо и решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. И тук Оскар Уайлд разказва:

Легенда за мартеницата

„Легенда за мартеницата“
Васил Станилов,1982 г.

Към читателите: „Приятелю, Скъперницата – история – е пренесла през вековете оскъдни сведения за нас – българите. Ние знаем твърде малко за прадедите ни, избрали земята, която е наша опора, наша твърдина или на езика на прабългарите: наш агъл. Опитах се от пясъка на времето да пресея една легенда. Легендата за мартеницата! В нея използвах думи, които днес звучат като непознати. Всъщност за едни се знае, а за други се предполага, че са останали от прадядовците ни, които наричам българи, тъй като те самите са се назовавали така. Не ме съди строго!“

Случило се през лятото на 642 година. Канартикинът Баян /първородният син на хана/ повел четиримата си братя Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек на лов към устието на Дуна-река. Сестра им Хуба, която като всяка българка стояла на седлото не по-зле от братята си, пожелала да ги придружи.

Коя е Баба Марта?

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Една от легендите разказва, че Марта живяла със своите братя Малък Сечко и Голям Сечко високо в планината. От там те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички, стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Но ядосала ли се, лютата зима се връщала.
Веднъж една млада невеста, подтикната от топлото слънце, подкарала овчиците си в планината на паша.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът.Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. – Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!