Черният ангел или опитът за летене на един човек

Заобиколена съм с творчески настроени личности. Преди няколко дни ви запознах с проекта на едни млади хора – филмът „Прозрачни съдби“, чиято премиера беше на 30-ти септември. Днес искам да ви представя Иван и неговия „Черният ангел“. Той написа няколко реда специално за вас, а аз се надявам да го подкрепите, защото изкуството трябва да се подкрепя!

Един българин

“Прибирам се” на 84 MHz

Вече година се колебаеше. Мъчно му беше за вкъщи, а и си беше наредил живота почти по свой вкус тук, в Австралия. Свикна дори с обратните сезони и Коледа не до газовата печка, с по бански на плажа. Имаше приятели, работа, дом. Какъв ти дом? Това беше просто къща. Домът беше далеч, на светлинни години в една малка точица, носеща името Гълъбово. Дърпаше го, влачеше го натам, където дори снегът направо черен падаше, въздухът беше с над нормата замърсители, хората бяха шумни, караха се, трепеха се като буболечки. Но каква е тази картина? Когато избяга от родината, не беше така. Гълъбово беше малък, но уютен град, жителите му бяха дружелюбни, добри, услужливи. Нямаше престъпления, лишения и мъка. Какво се случи? Как Спас доби такава отвратителна представа за човека? Как българинът стана мръсен, с дъх на чесън, с чорапи в сандалите и пистолет в ръка, със звук на чалга и вкус на опиат, развъдник на мизерия, разврат и „тъпотия”? Какво накара Спас да рисува подобен портрет?

Тя без Той

„Черни истини в мойто тяло пълзят.
Всички изтрели се извиват назад
Любовта ми е озаряла трева,
заразена плът – тумор в мойта глава”
„Обсебен”, Стенли

Какво става, когато спрем да вярваме в приказки? Порастваме ли, или се изгубваме? Наистина ли щастието е самотно занимание? Тя не беше средностатистически самотник. Но май беше щастлива, когато не беше нещастна. Сигурно се случваше някога. Прибра се и отвори Дневника. Само Той я разбираше истински. Дори й говореше, милваше я, е, вярно, това ставаше след третата чашка или след онези странни цигари, но никой друг не беше толкова близо. Той й беше всичко. Тя не искаше друг. Не знаеше какво да прави с него. Този беше ясен и прост, с 246 бледорозови страници, лек аромат на ягода и твърди корици. Дали? Май беше по едно време 198 см. с тъмна коса, хубав костюм и мили думи. Беше ли? А, бутилката свърши…
Часовникът я събуди. Лежеше на килима с вчерашен грим. Май беше плакала. Очите й бяха подути и приличаше на Мерилин Менсън. Днес е нов ден, а няма и повече бутилки в шкафа. Стига толкова! Това не може да продължава. Та тя е едва на 20, изглежда на 30, а е преживяла като за 40. „Искам си 20-те”се изтръгна от гърдите й. Взе си студен душ, среса се и облече дрехите от МОЛ-а. Вече беше друга – със сини лещи и вятър в косите. Целуна огледалото (странен навик), обу неудобните обувки, които караха сълзи да напират в очите й. Беше готова. Беше страхотна. Излезе на улицата, вдиша свежия въздух и се заклатушка по пътя. Хората не й обръщаха внимание, но тя мислеше, че всички нея гледат. Чувстваше се малка и незначителна, непривлекателна и смахната дори. Влезе в магазина, пълен с бутилки. Това бяха нейните 20. Да, животът е гаден, а след това умираш.

Легенда за мартеницата

„Легенда за мартеницата“
Васил Станилов,1982 г.

Към читателите: „Приятелю, Скъперницата – история – е пренесла през вековете оскъдни сведения за нас – българите. Ние знаем твърде малко за прадедите ни, избрали земята, която е наша опора, наша твърдина или на езика на прабългарите: наш агъл. Опитах се от пясъка на времето да пресея една легенда. Легендата за мартеницата! В нея използвах думи, които днес звучат като непознати. Всъщност за едни се знае, а за други се предполага, че са останали от прадядовците ни, които наричам българи, тъй като те самите са се назовавали така. Не ме съди строго!“

Случило се през лятото на 642 година. Канартикинът Баян /първородният син на хана/ повел четиримата си братя Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек на лов към устието на Дуна-река. Сестра им Хуба, която като всяка българка стояла на седлото не по-зле от братята си, пожелала да ги придружи.

Коя е Баба Марта?

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Една от легендите разказва, че Марта живяла със своите братя Малък Сечко и Голям Сечко високо в планината. От там те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички, стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Но ядосала ли се, лютата зима се връщала.
Веднъж една млада невеста, подтикната от топлото слънце, подкарала овчиците си в планината на паша.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът.Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. – Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

Неуспешни предсказания

Няма нищо невъзможно за човешкия ум!

„Машини по-тежки от въздуха никога няма да могат да летят“ – Лорд Келвин, 1895 г.
Изказването на Лорд Келвин (британски математик и физик) е направено само 8 години преди братята Райт да полетят с техния първи самолет.

Най-известните манипулации на фотографии

Най- известните манипулации на фотографии от 19 век до наши дни.
Цензурата не е от вчера.

Наистина впечатляващият материал може да бъде разгледан на:
http://www.lubopiten.com/131-naj-izvestnite-manipulacii-na-fotografii.html

Какъв е смисълът на животa?

Джек Лондон и Мартин Идън, Мартин Идън и Джек Лондон. Трудно е на места да се определи. Добра сюжетна линия, изникнала изпод перото на велик творец, или биографията на велик творец, вмъкната в рамките на две твърди корици?

Джек Лондон (Jack London, 1876-1916) няма нужда от представяне, но поглед върху живота му, изпълнен с всекидневни предизвикателства, с много адреналин, брутализъм и желание за живот, би ни помогнало да разберем по-детайлно неговото творчество, да го приобщим още повече към себе си чрез човещината, социалната страна, реализма и действителността, прозираща в него.

Джек Лондон е плод на връзката между Флора Уелман и Уилям Чейни. Двамата са окултисти и съжителстват без брак. В момента, в който Флора забременява, Чейни отказва да признае извънбрачното дете, изоставя Уелман и дори се оправдава, че е импотентен. Детството на Джек преминава в бедност. Грижовният му пастрок не успял да осигури заможно детство на бъдещия писател. Затова 13-годишното момче било принудено да работи в консервна фабрика по 12 – 16 часа на ден.

Моето мъжко момиче

Благодаря ти, Ванка!

За слабите хора казват, че се стремят към порядък, силните владеят хаоса, а тя, от своя страна, се опитва да владее всички. Иначе казано, щъркелите са нейни работници, а семейството самата тя си го е избрала. Както всичко в живота си, и това е направила с финес. На това, според нея, се дължи фактът, че има най- добрите мама и тати. За брат й не е много сигурна от къде е дошъл, защото след тази зоо одисея, не е много сигурна в приказките за птичките и пчеличките. С усмивка на лицето си спомня за деня, в който се появява на бял свят, не с бял кон, с бял мерцедес (този факт е леко преовеличен, тъй като тогава в България има само руски автомобили). „Точно до деня, в който се родих, бише супер топло, и точно когато се родих, заваля страшен дъжд и стана много студено. И бише лютива зима. Май на мене се дължи.“ –  споделя гордо тя.

Летящ старт на живота на един комонавт или пилот изпитател по призвание. Самолетите и летенето са и страст останала от щъркелите. Както казват хората, с какъвто се съжереш такъв ставаш. Макар че никога не се е опитвала да лети от онзи първи ден нататък страста да се впусне в простора, да опознае необятното и да се почувства истински свободна си остава.

Тази страст отключва мъжкото начало в нея. Като малка си играе само и единствено в компанията на момчета. Разбира се, тя е била техен телоохранител. С влажни очи разказва за всичките скучпени кости, побоища с бухалки и стрелба с лъкове, в който е вземала дейно участие. Като всяка уважаваща себе си банда и нейната, на която за малко не става „Capa di tutti capi“ (кръстник на кръсниците) поради биологични причини, си има свой скривалиша, в който са се готвели за рязане на уши и чупене на колене.

Скоро обаче тези кървави занимани се оказват безинтересни за нея и тя навлиза в своя първи пубертет – приета е в детска градина. Там тя се радва на завидна футболна кариера. Дори става капитан на нациолналния ни обор по градинско женски детски футбол. Избирана е няколко пъти за футболист на годината от Асоциациата на младите деца спортисти.

Но както всичко хубаво, и футбола си има край. След нелепа контузия открива първата си любов, който за кратко ще наричаме Любен, а и от страх за неговата сигруност. Тогава взема съдбоностното решение да се отдаде на семейството. С любовта й с Любен тя свързва едни от най- безгрижните моменти в своя живот – игри на чичо доктор, криеница и т.н. Кулинарните му предпочитания обаче са причина за разрив в техните отношения. Той е силно привързан към буболечките и това слага край на една красива любов. От тогава датира и култовата реплика, превърнала се в класика от филма „Казабланка“ – „Liuben, I think this is the bigining of beautiful frendship“. Иначе казано на български „Абе, Любене, говедо мръсно“. Като една от секс дивите, заедно със своята приятелка Нора, тя обаче не остава за дълго сама. Списък с имана обаче е дълъг, така че е редно да го спестим.

На Любен обаче дължи и факта, че може да готви. Благодарение на невинната си отнесеност и замечтаност по първата любов тя със завидна сръчност успява да свари своите златни рибки. И до днес варени златни рибки на акомулираща печка си остава нейния специалитет. Да се чуди човек как не е станала майстор – готвач.

Благодарение на спорта в ранните училищни години спазва зверска дициплина. Почти не бяга от часове и има само 6-ци. Все пак е започнала да говори една на 6 месеца. Тогава идва и първото и предложение от Харвард, което тя, разбира се, отказва. Обича България и всичко българско и родно – лютите чушки, боба, шкембе – чорбта и лютеница… В знак на отказ и за да демострира своята категорична позиция издекламирва пред представителите на университета  „Аз съм българче“ и със самочувствие им казва „Не“.

Тогава започва да тренира хореография. „Финеса съм го наследила от там“ – добавя със самочувствие тя. Освен че танцува, тя също така и пее, сама под душа. Ариите, който умее да изпълнява, са едни от най- трудните познати по оперните сцени, а неповторимияи й тембър на дъскорезница им придава едно ново и специфично звучене. От погледа й се разбира колко много обича сцената. На сцената тя просто си танцува и подскача като малко желязно гюле и това я прави щастлива. Няма много спомени за многорбойните си концертни участия по планини и по паланки, но и малкото такива и дават повод за самочувствие.

„ Почти няма нещо, което да не мога да правя, което едно момче може, освен неща, свързани с природата“ – споделя клатейки утвърдително глава. За това свидетелстват многобройни факти – може да изпие бутилка уиски, да кара трактор и какво ли още не. Едно завършено мъжко момиче. Гангстерската й натура отново наделява в горните класове. Бяга от училише, постоятнно, всеки ден и всеки час. Тези моменти обаче остават „бели“ петна в нейната история. Защо ли?

„Aз съм примерно и почтено момиче“- добавя още тя. Благодарение на своето чистонравие среща Никола и така та чак 3 години и половина след това те продължават да се срещат и до сега. Той е повратната точка, кота нула, след която всичко се променя. Да се преродиш за един миг. Тя вече е променена, тя е друга. Сега вече е доста по- олегнала, готова да бъде крайъгълен камък на българския капитализъм, да се труди заедно с всички плетарии, защото е тоталната работохоличка, която не мисли за днес, а в преспектива.

Добре дошли, г-н президент!