Дразня се

Значи, аман от дразнещи се на нещо. Обаче днес и аз съм сред тях. А иначе не съм съвсем лош човек, но понякога нещата ми идват до гуша. Буквално, както ще се види в по-следващите редове.

Дразнител номер едно. Американизацията на родния ефир. И не само. Не обичам, когато някой ми говори с прекалено много чуждици, при условие, че имаме чудни наши думички. И накрая да ми каже: „Сори, ма ни съ сетих как беши дум’та на български“. Е, как да не кипнеш?! Особено щом ми рекат да напиша нещо „по-catchy“, днес да бъде „casual ден на работа“ и „give me the химикалката“. Но все пак глупостта не ходи по дърветата. И се ядосваш вътрешно, примиряваш се и сядаш на гледаш телевизия. Но тук идва най-добрата част. Пускат ти реклама след реклама, на която продуктите са неразбираеми за голяма част от населението, което не се е докоснало до красотата на чуждоезиковото обучение. И най-вече новият продукт на Милка – „Милка шоко кал“. Как ви звучи? Като нещо, което аз не бих си купила. „Милка Шоколадови кравички“ или „Шоколадовите кравички Милка“, та дори и „Шоколадовите кравички на Милка“ е къде-къде по-свястно. Но не. Рекламирай си ти шоколадовата кал и се надявай някой да не се отврати, па да си купи. То може би е вкусни, но аз няма да го опитам, за да разбера.

И след телевизионната ми среща с калта на Милка, продължава моят яд да се разгръща. Един красив левент ми се е изтъпанил на екрана и ми говори нещо на английски – без превод, без дублаж. Пари ли ми иска, на среща ли ме кани, че му гледам сериала ли ми казва? Че от де да знам аз, като отдолу не са ми го изписали на български. Баба ми примерно, много интелигентна жена, със сигурност в този момент му дръпва шалтера, на „този, дето говори на чужбински. Да си оди у тях, като тъй ще ми говори. У нази се приказва на нашенски“. Права е жената. Никой не е длъжен на ФоксЛайф да им говори езика. И трябва да се съобразяват малко. И ако на някой моите ядове му се струват повърхностни и ненужни – да си гледа работата.

Дразнител номер две. Болката. Защото вчера реших, че трябва да живея здравословно и да спортувам. Разпънах една постелка в кухнята току-таман срещу хладилника, за да му покажа кой е шефчето. Тупнах се на земята и направих 100 коремни преси. Как съм ги правила и какво всъщност съм правила – не е много ясно. Защото днес коремът си ми е добре, обаче да знаете каква мускулна треска имам в областта на врата и шията – ум ще ви зайде.