„Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)“

На заем от Chereshkata.com

“Някои неща започват преди други.

Валеше летен дъждец, ама май дъждецът не знаеше това, понеже валеше като зимна буря.

Мис Проницателина Тик беше седнала под жалкия заслон на занемарения плет и изследваше вселената. Тя не забелязваше дъжда. Вещиците съхнат бързо.”*

След която и да е негова книга ни се иска да се провикнем: “Тери Пратчет е велик!”.

Може “Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)” да не се нарежда на почетната стълбичка на трите най-любими произведения, но заема прилично място. В нея се срещат вещици, овчари, любители на бонбони, малки сини човечета, зли кралици и специално средство за овчи натривки, всичко залято с щедри дози терпентин. Какво повече може да иска човек!

В книгата прозират два, че и повече свята – този, които искаме да видим, се сблъсква с този, който го има, но в същото време го няма. За него, както прави Тифани, трябва да се “вслушаме в очите си”.

“Джейни е едно от многото същества, изобретени от възрастните, за да не смеят децата да ходят на опасни места. — тя въздъхна — Ех, ако хората вземеха да помислят преди да измислят чудовища.”*

“Имаше едно място, където в голямо семейство човек можеше да удовлетвори нуждата си от уединение и това беше нужникът. Там отиваше, който искаше да остане за малко насаме. Там имаше свещ, а на един канап висеше миналогодишният Алманах. Печатарите познаваха нуждите на читателите си и печатаха Алманаха на тънка мека хартия.
Тифани запали свещта, настани се удобно и отвори книгата с Приказките. Луната се гърбавееше през отвора на вратата изрязан като полумесец.
Тя никога не беше харесвала тази книга. Изглеждаше й, че книгата се опитва да й каже какво да прави и какво да мисли. Не се отклонявай от пътя, не отваряй вратата, но мрази злата вещица, защото тя е зла. О да, и вярвай, че размерът на обувката е добър начин да си избереш жена.
Много от приказките бяха твърде подозрителни, ако питаха нея. Като тази, където накрая двете добри деца набутваха лошата вещица в собствената й пещ. Тифани се безпокоеше за това след всичко случило се с госпожа Снапърли. Тя беше сигурна, че от приказки като тази хората преставаха да мислят читаво. Като четеше тази приказка, тя си мислеше: Да прощавате, ама никой няма толкова голяма пещ, че да побере цял човек, а, като стана дума, какво са си мислели тези деца, че могат както си се разхождат и да ядат къщите на хората, а? И откъде накъде някакво си момче, толкова глупаво, че да не знае, че една крава струва много повече от пет бобени зърна, да има правото на убийство на великана и на кражбата на цялото му злато? Да не споменаваме извършения от него екологически вандализъм! А момиченце, което не може да направи разлика между вълк и собствената си баба трябва или да е тъпа та вдлъбната или да произхожда от изключително грозно семейство. Приказките не бяха истински. Но госпожа Снапърли умря заради приказки.”*

Още свежарски цитати от книгата, ако вече не сте я взели в ръце и не сте тръгнали по следите на Тифани и Не-толкоз-голем-като-Средно-голем-Джок-но-по-голем-от-Дребен-Джок-Джок, ще намерите ей тукичка – > ЦЪК!

И споделете какво мислите за нея!

*Всички цитати са по превода на de Cyrvool. Нашите адмирации, както казват всички в “Шоуто на Слави”. Който прочете, ще разбере.