Нови изживявания – салата с рукола

Чакам пролетта да дойде, защото обичам всякакви тревици в чинията си. Този път реших да пробвам вкуса на руколата. Да ви кажа честно, не бях подготвена за щрихите на това преживяване. Хората разбравят, че е пикантна. Или моята е някаква ГМО, или грешката е в моя телевизор и вкусовите ми рецептори нещо са се схванали, но на мен тя ми горчи. Което е супер, щото има много чар в горчивото.
Тъй като никога не си играя на дребно, си накупих количество, колкото за изхранването на един малък град като Лондон. И реших да разгледам рецепти, за да може да вкарам поне по-голямата част от това количество в употреба. Навсякъде ми я препоръчваха уж да е сурова, пък да е върху пица точно под моцарелата. Че и тази рецепта видях: „връзка рукола, мариновани сърца от ангинари, каперси, червени камби“. Хептен ще ме довърши. По-безобидният вариант бе да съм си правила салата с балсамов оцет, рукола и пармезан. Аз ще ви кажа какво си направих и тези италианци и псевдоиталианци ряпа да ядат.
Тъй като вкусът на първо, че и на второ четене е изненадващ и доста интензивен, трябваше с нещо да го притъпя. Така че окъпах листата с оцет (ябълков с мед, 4 лв. от магазина, най-обикновен). Сложих и малко слънчогледово олио (зехтинът не го признавам, съжалявам). Прибавих домат (с надеждата да е български, ама надали), зелени маслини без костилка, сладка царевица от консерва и кашкавал „Витоша“ – най-доброто! Получи се чудесен вкус. На каквото и да сложиш кашкавал „Витоша“, ще се получи чудесен вкус. Оставете ги тези пармезани – мармезани на мира за малко. Ние имаме по-добро.
Ето това остана за снимане от многото опитване. Затова, ако искате да оставите спомен за поколенията, първо щрак! и после… както си му е редът.