Ден 23

Спасяването на планетата

Спасяването на планетата

Джордж Карлин

Тези хора са около теб. Пълно е с тях, хора наоколо, загрижени по цял ден, всяка минута на деня, ЗАГРИЖЕНИ за ВСИЧКО. Загрижени за въздуха, за водата, за земята. Загрижени за инсектицидите, за пестицидите, хранителните добавки, канцерогените. Загрижени за радона, за азбеста. Загрижени за спасяването на застрашени градове. Загрижени за спасяването на застрашени видове.

Нека ви кажа за застрашените видове… Спасяването на застрашените видове е просто още един арогантен начин на хората да контролират Природата. Арогантно и нахално. Най-вече заради това сме затънали в проблема. Нима никой не разбира това? Набъркваме се в Природата. Около 90%… не, много повече от 90% от всички видове, изобщо живели на тази планета, са изчезнали… Не съществуват. Ние не сме ги убили всичките…. Те просто са изчезнали. Така прави Природата. В днешно време те изчезват с по 25 вида на ден и то без да вземаме предвид нашето поведение. Без значение какви ги вършим на тази планета, 25 вида, които са тук днес, ще са изчезнали утре… Да ги оставим да си отидат с мир… Оставете Природата на мира. Не сме ли я съсипали достатъчно? Толкова сме самонадеяни, толкова сме важни. Всеки спасява нещо днес: „спасявай дърветата, спасявай мечките, спасявай китовете, спасявай тези охлюви…”.

Как четеш?

Честит 24 май!

В необятното интенет пространство може човек да попадне на всякакви интересни нещица. Е, и аз се натъкнах на попадение. В блога на Алекс За книгите днес стартира „един популярен от няколко седмици в САЩ blog-meme, където с въпроси и отговори ще се проверим кой как се отнася с четенето и любимите си книги“. Идеята е направо страхотна. Реших и аз да се включа 🙂

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

За съжаление, съм много непохватна и, колкото и да си пазя книжките, се случва да оставям следи по тях – я от кафе, а от портокали. Немърлива история. Иначе изключително много харесвам подвързии за книги, но трябва да ги Шерлок Хоумс, за да можеш да откритш такива в днешно време.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Чай, чай, чай. Обожавам чай. А най ми е сладко да си седна в удобното столче, да си отворя книжката и да си пия чайчето. Няма такъв кеф!

Легенда за мартеницата

„Легенда за мартеницата“
Васил Станилов,1982 г.

Към читателите: „Приятелю, Скъперницата – история – е пренесла през вековете оскъдни сведения за нас – българите. Ние знаем твърде малко за прадедите ни, избрали земята, която е наша опора, наша твърдина или на езика на прабългарите: наш агъл. Опитах се от пясъка на времето да пресея една легенда. Легендата за мартеницата! В нея използвах думи, които днес звучат като непознати. Всъщност за едни се знае, а за други се предполага, че са останали от прадядовците ни, които наричам българи, тъй като те самите са се назовавали така. Не ме съди строго!“

Случило се през лятото на 642 година. Канартикинът Баян /първородният син на хана/ повел четиримата си братя Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек на лов към устието на Дуна-река. Сестра им Хуба, която като всяка българка стояла на седлото не по-зле от братята си, пожелала да ги придружи.

Коя е Баба Марта?

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Една от легендите разказва, че Марта живяла със своите братя Малък Сечко и Голям Сечко високо в планината. От там те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички, стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Но ядосала ли се, лютата зима се връщала.
Веднъж една млада невеста, подтикната от топлото слънце, подкарала овчиците си в планината на паша.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът.Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. – Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

Неуспешни предсказания

Няма нищо невъзможно за човешкия ум!

„Машини по-тежки от въздуха никога няма да могат да летят“ – Лорд Келвин, 1895 г.
Изказването на Лорд Келвин (британски математик и физик) е направено само 8 години преди братята Райт да полетят с техния първи самолет.