Кока-Кола

Легенда за мартеницата

„Легенда за мартеницата“
Васил Станилов,1982 г.

Към читателите: „Приятелю, Скъперницата – история – е пренесла през вековете оскъдни сведения за нас – българите. Ние знаем твърде малко за прадедите ни, избрали земята, която е наша опора, наша твърдина или на езика на прабългарите: наш агъл. Опитах се от пясъка на времето да пресея една легенда. Легендата за мартеницата! В нея използвах думи, които днес звучат като непознати. Всъщност за едни се знае, а за други се предполага, че са останали от прадядовците ни, които наричам българи, тъй като те самите са се назовавали така. Не ме съди строго!“

Случило се през лятото на 642 година. Канартикинът Баян /първородният син на хана/ повел четиримата си братя Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек на лов към устието на Дуна-река. Сестра им Хуба, която като всяка българка стояла на седлото не по-зле от братята си, пожелала да ги придружи.

Коя е Баба Марта?

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Една от легендите разказва, че Марта живяла със своите братя Малък Сечко и Голям Сечко високо в планината. От там те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички, стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Но ядосала ли се, лютата зима се връщала.
Веднъж една млада невеста, подтикната от топлото слънце, подкарала овчиците си в планината на паша.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът.Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. – Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!