„Леля Ог надникна под леглото да не би да се е скрил някой мъж отдолу. Знае ли се, може да й излезe късметът.
Канеше се да заспи рано. Денят се оказа възтежичък.
До леглото си беше приготвила кутия с бонбони и бутилка от дебело стъкло, пълна с прозрачна течност от сложно устроената спиртоварна зад бараката с дървата. Не беше нито уиски, нито джин, затова пък имаше точно 45 градуса спирт и неизменно утешаваше Леля в тревожните мигове към три сутринта , когато се събуждаше и не се сещаше веднага коя е. След пълна чаша от прозрачната течност пак не си спомняше, но нямаше никакво значение, защото и без това питието я правеше друг човек.“
„Господари и господарки“, Тери Пратчет
weasell
Блогът на Янина 
дек. 17, 2010 @ 16:03:58
оф, не мога да го харесам, не мога да гласувам, кви са тия дискриминации!
да знаеш, че гласувам с две ръце, ама няма кой да ми приеме гласа.
и го харесвам
и е страхотно, забавно
дек. 17, 2010 @ 16:07:45
Не можеш да гласуваш, защото не си се серистрирала. А иначе Пратчет е невероятен. Толкова се смях на този обзац. Не знам как му хрумват, не знам. Ако и аз съм дори на една четвърт креативна и духовита, колкото него, ще съм безкрайно щастлива!
А Леля Ог… ще й се скрия някой път под леглото аз :)))))))))
дек. 17, 2010 @ 17:59:38
О, това е най-добрата книга за леля Ог!
Пратчет е невероятен 😀 Подкрепям! Аз сега чета „Звездни дневници: на Лем, горещо препоръчвам, ако харесваш хумористична фантастика!
В един от разказите, Земята кандидатства да я приемат в Обединените планети, но като почнаха да я представят всички членове започнаха да повръщат и да припадат след като видяха как хората яли трупове на други твари и се гаврили с тях, режейки ги на парченца, осолявали и т.н. А ислед като видели войните, за какво използват ядрената енергия и т.н.
Аве, много са забавни разказите 😀
дек. 18, 2010 @ 09:15:46
„Гнусотник беснеещ“, aхаxхаааа! Ламоте, това ми е любимото пътешествие. 😆
дек. 19, 2010 @ 11:17:24
О, май трябва да се прочете 🙂 Всъщност това е любимият ми жанр 🙂 🙂 🙂
дек. 17, 2010 @ 18:58:00
любим цитат! любима книга! любим персонаж! любим автор! абе въобще… любимо! :))
дек. 19, 2010 @ 11:18:31
Пратчет и Леля Ог си заслужават всички ласкателства 😀 😀 😀
дек. 18, 2010 @ 01:47:24
това ми е една от любимите книги :))))
ама наистина любимите.
„Монасите от Ордена на свежарите, чийто малък, но изключителен манастир се е сгушил в наистина свежарска и закътана долина до подножието на Овнерог, подлагат новия послушник на изпитание. Въвеждат го в зала, пълна с всевъзможни дрехи, и му задават въпроса: „Синко, коя от тях е най-изискана?“ Правилният отговор гласи: „Която си избера.““
„И може да съм дърта, госпожо, ама не съм изкуфяла. Ти не си никаква богиня. Не че имам нещо против боговете и богините, стига да си знаят мястото. Само че трябва да са такива, каквито ние си ги измислим. И когато вече не са ни потребни, ще си ги разпарчетосваме, та да ползваме частите, ясно?“
дек. 19, 2010 @ 11:23:31
хахахахаха второто е мноооооого добро 🙂
Бях почнала да си събирам откъси от книгите му, но нямам достатъчно голям класьор… той бълва смях, сарказъм и ирония. Страхотен е!