„Жътварят“ на Тери Пратчет



„Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.”

Тери Пратчет и този път показа, че няма равен. Когато през 1991 година книгата „Жътварят” се появява на лавиците на британските книжарници, любителите на фентъзи по цял свят се раздвижиха и зачакаха превода на книгата на своя език. Така книжното тяло се превръща в осми в класацията на най-бързо разпродадените романи през 90-те години – по това време значително постижение за което и да било произведение, независимо от жанра. В България преводът и разпространението е на издателство „Вузев”. Трябва да се признае, че книгата грабва и не оставя да си поемеш дъх до задната корица. Основен герой в нея е Смърт, великият, непобедимият.

„Сферата на действие е… по-точно изобщо не е сфера, ами Светът на Диска, който е плосък и се опира на гърбовете на четири слона, стъпили върху корубата на Гигантската Звездна костенурка – Великата А’Туин, а ръбът му е обрамчен с водопад, който неспирно се излиза в пространството.

Учените са изчислили, че шансът наистина да съществува такава очевидна нелепост е едно на милион.
Но магьосниците са пресметнали, че шансовете едно на милион се сбъдват десет пъти от десет.”

„Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.”

Смърт го няма – смятат го за… хъм… изчезнал. А това причинява хаоса, който е задължителен след прекратяване на особено важна комунална услуга. Светът на Диска вече гъмжи от призраци и полтъргайсти. Активистът за правата на мъртъвците Рег Шу изведнъж има повече работа, отколкото някога си е мечтал. А току-що починалият Уиндъл Пунс се събужда в ковчега и установява, че се е върнал към живота във вид на труп.
И ето – на Уиндъл и не особено плашещата групичка неумрели в Анкх-Морпорк се пада мисията да опазят света на живите. През това време в малка ферма далеч, много далеч от града един висок мрачен непознат се оказва много сръчен с коса в ръцете. Има реколта за прибиране в хамбарите. И едно твърде странно единоборство за спечелване.

Ревизорите са тези, които следят да се спазват правилата във Вселената. След като Смърт постепенно развива в себе си личност, Ревизорите смятат, че той вече не изпълнява своите задължения (да изпраща душите на умрелите в отвъдното) по правилния начин. Те го изкарват от играта като го изпращат със собствения му пясъчен часовник и косата му да живее като всички останали. В реалния свят той започва да работи във ферма. Междувременно броят на неумрелите в света на диска рязко нараства. Докато другите видове Смърт се опитват да изберат заместник, хората, които умрат, не си остават мъртви, а продължават да се разхождат. Когато накрая се появява Новия Смърт, старият се изправя срещу него и го побеждава. След това отново заема мястото си като косач на животи.

„Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.”

„Жътварят” не изневерява на останалите „Истории от Света на Диска”, от която поредица е част. Книгите на Пратчет са изпълнени с много хумор и пародия на всекидневието, научната фантастика, религията, вестникарството, рок музиката, филмопроизводството, философията, египетската история, монархията и какво ли още не. Той успява по детски просто да каже глобалните истини, успява да те разсмее с тъжното, кара те да обичаш живота и всеки миг от него.

„ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!”

Да се чете Тери Пратчет е лесно, но за да се улови тънкия ирония се изисква повече от средно ниво на интелигентност. Гъдел за душата е, когато схванеш, че Анкх Морпорк всъщност е Ню Йорк, („Когато станеше въпрос за Анкх-Морпорк, поетите се съгласяваха, че така би изглеждал Адът, ако там загасят огньовете и заселят стадо дрисливи крави за около година“ („Подвижни образи“, Тери Пратчет)), че великата река Анкх е всъщност Темза, че „Маскарад“ е пародия на „Фантомът от операта“, „Ерик“ на „Фауст“, а във „Посестрими в занаята“ има препратки към „Макбет“, а „Жътварят” на самия живот и на това, че и смъртта е смъртна. И това са само малка част за илюстриране на фактите.

Героите на Тери Пратчет са забавни, очарователно смешни и остроумни. Например – вещиците: „девицата, майката и дъртофелницата“ – Маграт Чеснова, Леля Ог и Баба Вихронрав. Техните истории се разказват в няколко от романите – „Вещици в чужбина“, „Посестрими в занаята“, „Маскарад“, „Господари и господарки“, „Захапи за врата“, „Еманципирана магия“.

Леля Ог е нисичка, пълна, с лице, покрито с бръчки като печена ябълка, обожава хапването и още повече пийването. Изпие ли достатъчно в подходяща компания, най-често следват танци на масата и художествено изпълнение на песента „Таралежът никогаш не мож го избъзика“.

Баба Вихронрав е най-могъщата вещица в планините Овнерог, и вероятно на целия Диск. Репутацията й се простира и сред другите видове – позната е например на троловете под името „Аооргаха хоа“ (което ще рече „Заобиколи от другата страна на планината“), и на джуджетата под името Кезрек дбдуз, тоест „Тази, която трябва да бъде избягвана“.

Маграт Чеснова изглежда като… всъщност, най-вече като мокра кокошка. Кльощаво младо момиче с не особено красива (макар и симпатична) физиономия, неясна нужда от сутиен, редки зъби и рошава руса коса. Всъщност е трябвало да се казва Маргарет, но майка й била зле с правописа.

А Стражата на Анкх Морпорк е една невероятна съвкупност от същества – тролове, джуджета, зомби, гном, върколак, голем и библиотекаря-орангутан. Начело на тази сбирщина с полицейски значки е Командир Ваймс, който охотно признава, че не е особено надарен умствено, но пък се отличава с онази чудновата, упорита и изобретателна полицейска глупост, която често кара интелекта да и диша прахта. „Бях пиянде, казва Ваймс, не ми стигнаха пари, за да съм алкохолик“.

Капитан Керът е истинският престолонаследник на Анкх Морпорк, отгледан е от джуджета, поради което самият той се счита за джудже. Надарен с необикновенна физическа сила той се превръща в страшилище за престъпниците, а с простодушността се и невинността – в съвестта на стражата.

Други два важни образа са тези на Сержант Колън и Ефрейтор Нобс. Колън многократно е описван като „един от най-естествените сержанти“ в стражата, а ефрейторът е дребно човече с лоша хигиена и вид на плъх в човешки образ. Принадлежността му към човешкия вид е доста съмнителна, но той разполага с документ за нея, подписан лично от Патриция на Анкх-Морпорк.

Любопитен е образът на трола Детритус, чийто „коефициент на интелигентност не беше лош за трол, като го нареждаше някъде между рибата-чук и актьор от миманса”. Той започва кариерата си като обикновен главорез, след което се издига до наемен бияч и в крайна сметка до сержант в Анкх-Морпоркската градска стража.

Или Веселка Дребнодупе – едно от първите джуджета, което открито афишира принадлежността си към нежния пол (доколкото такъв съществува сред джуджетата).

За приключенията на Стражата може да се прочете в „Стражата!Стражата!“, „Въоръжени мъже“, „Шовинист“, „Глинени крака“, „Петият слон“, „Истината“.

А библиотекарят в Невидимия университет е 136-килограмов орангутан, който придобил сегашната си форма след злощастен магически инцидент.

Ринсуинд е друг известен и забавен герой. Можем да го срещнем в «Цветът на магията», «Фантастична светлина», «Магиизточник», «Ерик», «Интересни времена», «Последният континент». Той „умееше да крещи за милост на деветнадесет езика, а просто да крещи – на още четиридесет и четири” и често е описван като „магическият еквивалент на нулата“ . Прекарва цялото си време, бягайки от беда на беда, всеки път утежнявайки положението си още повече. „- Късмет ми е презимето, – измънка Ринсуинд, – ама Лош ми е името.“

Галерията от образи не свършва до тук – трябва да споменем и Смърт, както и Смърт на мишките, Морт и Сюзън, Двуцветко и Багажът, магьосниците, Уилям дьо Слов, Коен Варварина, естествено Лорд Ветинари, боровете-бройкаджии, мушиците-еднодневки и още и още.

Английските читатели отдавна се радват на куп нови истории от света на диска. – „Thud“- отново за Стражата, „Going postal“, „Making money“ – в които се появява остроумния, ловък и лицемерен крадец и измамник Мойст фон Липвиг.

Феновете отдавна мечтаят някой да се заеме с тежката задача да екранизира творбите. След дълго чакане филмът „Дядо Прас“(Hogfather) се радва на огромен успех, въпреки че аз лично бих предпочела някоя от историите за стражата или вещиците. В момента се снима „Цветът на магията“ като в ролята на Ринсуинд е Сър Дейвид Джейсън (David Jason) , а в образа на Двуцветко е Шон Остин (Sean Astin), познат ни като Сам от Властелинът на пръстените.

Ще спра до тук, защото още много може да се напише по темата, а още повече може да се прочете. Поредицата съдържа над 32 книги, като първата от тях е „Цветът на магията“, която излиза през 1983. Хронологията на издаване на книгите е обвързана с развиващата се история, въпреки че в някои книги или групи от книги не се прави сюжетна връзка с останалите. По темата са направени множество театрални постановки, комикси и анимационни сериали. В няколко компютърни игри действието се развива в Света на диска.

„-ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
– И щом го имате, какво ще го правите?
– ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.”

За Тери Пратчет няма възраст, няма пол и други ограничения. За него нищо не е чернобяло, а е с толкова богата палитра, че самият живот е постен за нея. Това превръща британският писател в най-продаваният автор през 90-те години. Читатели на книгите му от всички континент, от всички възраст възрасти и класи доказват гениалността на автора. Като „луд та дрънка” го определят милионите му фенове, а през 1998 година е удостоен с ордена Кавалер на ордена на Британската империя за принос към литература. Макар болен от много рядка форма на Алцхаймер, „великанът” Пратчет остава оптимист, защото…

Единствено хората, които са здраво стъпили на земята, успяват да градят въздушни кули.”

Advertisements

3 коментара (+add yours?)

  1. alvin
    Дек 10, 2009 @ 20:14:13

    Линкът към всичко това ще си го запазя за някой много ценен случай 🙂

    Отговор

  2. Trackback: В леглото с Удхаус « Блогът на Янина
  3. Trackback: Добри поличби « Блогът на Янина

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: