„Светът на исляма“

„Световните религии си остават християнство, ислям и будизъм, независимо от вътрешните течения в тях. Отличителен белег на трите религиозни „кита“ са еволюцията и синтезът. Християнството се обособява от юдаизма, а ислямът синтезира идеите и постиженията на религиите преди него, неслучайно към хората „имащи писание“, т. е. към юдеи и християни, в Корана се изразява уважение. Може би защото се появява след будизма и християнството, ислямът е в състояние да абсорбира в себе си културно-историческите достижения на палеохристиянския свят, а неговият еклектизъм му позволява да разшири територията на завоеванията си и да асимилира огромни човешки маси. За разлика от православието и католицизма, в мюсюлманската религия се запазва духовният приоритет над светското. Ислямът е силен заради връзката между Вярата и Разума, но с надмощие на моралния принцип. Разцветът на исляма, който моделира много нации и овладява широк духовен периметър, създава възможности за бъдещ синтез на човешката цивилизация.“

През месец Рамадан (Рамазан) аз поех на една разходка из Дар ал-Ислам ( „Домът на исляма„), т. е. мюсюлманския свят чрез книгата на Ибрахим Карахасан – Чънар „Светът на исляма: Раждането на исляма и арабската експанзия„. Това не е само биография на една от световните религии, а произведение, което анализира и обяснява случилото се, проследява процесите и представя значението им, погледнати от дистанцията на времето.

„Американският ориенталист Гойнтейн определя арабо-мюсюлманската цивилизация като „междинна“. Междинна във времето между Елинизма и Ренесанса, междинна по своя характер между светската в късния римски период култура и клерикалния свят на Средновековна Европа, междинна в пространството между Европа и Африка, от една страна, и Индия и Китай, от друга, създавайки по този начин солидна културна връзка между всички части на стария свят.“

Книгата представя едно изследване на мюсюлманската цивилизация – от Джахилия („невежество„, това е епохата преди исляма. Тогава арабите са в неведение за всемогъществото и безпределната милост на Единствения Бог – Аллах), през зараждането на „правата вяра„,  приемствеността на религиите, разпространението и налагането сред Арабския полуостров, Азия и Африка, Джихад (Свещената война, борбата по пътя на Аллах), Ислямска Испания, Кръстоносните походи, културата на мюсюлманския свят.

„Прочутият английски философ Бертран Ръсел ( името му е Бъртранд Ръсел) пише: „Превъзходството на Ориента не беше само военно. Науката, философията, поезията и изкуствата процъфтяваха… в мюсюлманския свят по същото време, когато Европа бе удавена във варварство. Европейците с непростимо пренебрежение наричат тази епоха „ера на мрака“, но в мрак тогава е тънела единствено Европа. И то християнска Европа, защото мюсюлманска Испания процъфтяваше културно“.“

Ибрахим Карахасан – Чънар не ни предава просто исляма като религиозно движение, а като начин на живот. Станах свидетел на една подробна историческа справка, поднесена така, че страничният наблюдател, като мен, който не е имал много-много досег с тази религия, да успее да я разбере, да вникне в нея. Очаквах малко повече писания за самата религия, за Корана, културата, научните открития, за „Приказки от хиляда и една нощ“ дори. Въпреки това с голямо желание ще прочета останалите три части от тетралогията „Светът на исляма„: „Турският свят, Персия (Иран), Индия, Черна Африка, Новото време и Балканите„, „Османските потайности: еничарите“ и „Османските потайности: харемът„.

„Сега Земята навлиза в ново столетие, което представлява трудно предизвикателство. Действителността изисква да кажем, че тенденцията към интеграция на глобализиращия се свят зависи от нагласата на гражданското общество към другите ценности. Само стремежът да разберем различния от нас ще ни даде достатъчно знание за духовния мир на хората, с които по волята на съдбата трябва да живеем. Вярата на човека е свещена. Между религиите трябва да има консенсус и диалог, но без да се нарушават и потискат убежденията на другите, които се различават по нещо от нашите. Това ще е предпоставка за разбирателството и щастието на хората в света.“

Тази интересна книга достигна до мен чрез една страхотна инициатива на Издателство „ЛИК“ – „Имаш ли блог?“. Ако още някой иска да се включи в нея чрез рецензията си, да прочете тук или в блога на издателството ( ще го намериш в блогрола) ! Поздравявам екипа на ЛИК за идеята 🙂