„Не се чувствам добре. Мисля, че съм трезвен.“

Първо, искам да кажа:

Реклама

Ден 21

Честит рожден ден…

… на мен! 🙂

И отново вали, както през всичките 23 години на този ден. Всички! Нали дъждът бил на късмет, та реших да видя какъв късмет ми се пада днес…

„Ще станеш фея !“

„Събери това, което е вътре в теб, пусни го на улицата и изчакай да мине някой ТИР.“

„Аз съм идеалната къщовница. Всеки път, когат се развеждам, запазвам къщата.За За Габор“

„Няма работа да не става и жена да не дава. Важен е подходът.“

„Никой не е съдия на своя собствен процес!“

Пийнете по едно за мое здраве!

Легенда за мартеницата

„Легенда за мартеницата“
Васил Станилов,1982 г.

Към читателите: „Приятелю, Скъперницата – история – е пренесла през вековете оскъдни сведения за нас – българите. Ние знаем твърде малко за прадедите ни, избрали земята, която е наша опора, наша твърдина или на езика на прабългарите: наш агъл. Опитах се от пясъка на времето да пресея една легенда. Легендата за мартеницата! В нея използвах думи, които днес звучат като непознати. Всъщност за едни се знае, а за други се предполага, че са останали от прадядовците ни, които наричам българи, тъй като те самите са се назовавали така. Не ме съди строго!“

Случило се през лятото на 642 година. Канартикинът Баян /първородният син на хана/ повел четиримата си братя Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек на лов към устието на Дуна-река. Сестра им Хуба, която като всяка българка стояла на седлото не по-зле от братята си, пожелала да ги придружи.

Коя е Баба Марта?

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Една от легендите разказва, че Марта живяла със своите братя Малък Сечко и Голям Сечко високо в планината. От там те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички, стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Но ядосала ли се, лютата зима се връщала.
Веднъж една млада невеста, подтикната от топлото слънце, подкарала овчиците си в планината на паша.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът.Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. – Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

Коледа е! И к’во?

Коледа е! И к’во като е Коледа?

Постим ли? – Не постим.
Станахме ли по-добри? – Не станахме?
Пенсионерите получиха ли пенсии, които да им гарантират оцеляване? – Получиха – тръцки!
При семейството си ли сме си? – Не сме!
Изпълнихме ли списъка от Нова година? – Даже нямахме списък!
Майките станаха ли по-сигурни за децата си? – Не станаха!
А децата сигурни ли са за майките си? – Не са сигурни!
Помогнахме ли на някого? – Дори на себе си не можахме!
Пораснахме ли? – Само на килограми!
Имаше ли полза от нас? – За алкохолната индустрия!
Научихме ли повече? – Научихме само колко малко знаем!

Освен всичко разбрах едно – Дядо Коледа не дава подаръци на послушните деца, а на децата с богати родители!
Весела Коледа!