Вижте „Прозрачни съдби“

„Прозрачни съдби“ е вече факт. Браво на екипа и бъдещи успехи. Дано филмът постигне целта си!

Advertisements

Разни хора, разни идеали

„… Но нека не се лъжем, че националното чувство у нас е кой знай колко укрепнало. Гъркът обича своята Гърция, защото всяка педя в неговото отечество му напомня за славни исторически събития, на които свидетели са и до днес съществующи паметници на висока култура. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание. Ний – защо да си правим илюзия – не можем да се похвалим нито като гърците със славна история, нямаме и паметници, които да дават храна на националната ни гордост: защото, да заграбиш една изящно изваяна колона от някой гръцки храм, да я дотътриш до Търново, да я забучиш с главата надолу и при това накриво, да заровиш хубавите орнаменти, да издращиш надписите и вместо тях с букви, подобни на йероглифи, да напишеш: „цар всем българом и гръком“, едва ли с такъв подвиг ще докажеш високата си културност. Но ако нямаме славна история като гръцката, ний имаме чудна природа като швейцарската. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците.
Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно кам нашата хубава природа. Защо? – Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази: „А бе българска работа“, „българи-диваци, не ги ли знаеш“, „българия-дивотия“… А пък нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж сме много видели и много знаем…“

Из „Разни хора, разни идеали“, Алеко Константинов

„Българан е галант“

Запознайте се с първия български игрален филм „Българан е галант“. Прожектиран е на 13 януари 1915 г. в софийския Модерен театър. Черно-бялата няма комедия разтърсва българската култура и общественост през 20-ти век, защото осъществяват първата и най-важна крачка към онова изкуство, което занапред ще създава културни стереотипи и примери за подражание. За съжаление, филмът е изгубен и са останали едва 1–2 кадъра от него. Това е негова репродукция. Приятно гледане!

%d bloggers like this: