В леглото с Удхаус

Хората се разболяват зимно време, щото без това си е скучен сезон и нямам много какво да се прави, а болен в леглото имаш достатъчно време да си направиш равносметка. От филми и книги не съм се лишавала през последния месец. Може да се каже, че безработните се забавляват много добре. Е малко страдат социалните контакти, но на нощното ми шкафче има една приятна купчинка с качествена литература, на която с голямо удоволствие се отдавам.

Реклама

„Законът на Мърфи или защо нещата винаги вървят наопаки“

ТЕОРЕМА НА ГИНСБЪРГ:

Господари и господарки

„Леля Ог надникна под леглото да не би да се е скрил някой мъж отдолу. Знае ли се, може да й излезe късметът.

Черният ангел или опитът за летене на един човек

Заобиколена съм с творчески настроени личности. Преди няколко дни ви запознах с проекта на едни млади хора – филмът „Прозрачни съдби“, чиято премиера беше на 30-ти септември. Днес искам да ви представя Иван и неговия „Черният ангел“. Той написа няколко реда специално за вас, а аз се надявам да го подкрепите, защото изкуството трябва да се подкрепя!

„Светът на исляма“

„Световните религии си остават християнство, ислям и будизъм, независимо от вътрешните течения в тях. Отличителен белег на трите религиозни „кита“ са еволюцията и синтезът.

Равносметка

Най-накрая и аз реших да се запозная с творчеството на Дан Браун. Мнението ми за него обаче е доста противоречиво. Книгите му са интересни, да, правил си е труда човекът да се запознае подробно с материята, за която пише, постарал се е да оплете нещата напълно, разкрива доста явления, описва любопитни феномени. Но в същото време романите му са идентични, ако се махнат различните теми, а се проследи само линията на развитие, ще се види, че те са едни и същи: убийство -> учен + невероятно красива и изключително умна мадама -> те случайно са замесени, но рискуват живота си, щото няма какво да правят -> постоянни пътувания със супертехнологични самолети и използване на ултрамодерни технологии -> лошият, който е станал лош, защото всъщност е искал да направи добро на целия свят или поне на Америка -> много трупове -> хубав край. Едно голямо „цък“.

Музика с камъни

„Тя не признава закони. Тя променя хората. Нарича се „Музика с Камъни“. Има ритъм и на нея може да се танцува, само че… Тя е жива. И никога няма да умре.“
„Музика на душата“ Тери Пратчет

Днес ми е едно такова музикално…

Как четеш?

Честит 24 май!

В необятното интенет пространство може човек да попадне на всякакви интересни нещица. Е, и аз се натъкнах на попадение. В блога на Алекс За книгите днес стартира „един популярен от няколко седмици в САЩ blog-meme, където с въпроси и отговори ще се проверим кой как се отнася с четенето и любимите си книги“. Идеята е направо страхотна. Реших и аз да се включа 🙂

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

За съжаление, съм много непохватна и, колкото и да си пазя книжките, се случва да оставям следи по тях – я от кафе, а от портокали. Немърлива история. Иначе изключително много харесвам подвързии за книги, но трябва да ги Шерлок Хоумс, за да можеш да откритш такива в днешно време.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Чай, чай, чай. Обожавам чай. А най ми е сладко да си седна в удобното столче, да си отворя книжката и да си пия чайчето. Няма такъв кеф!

Какъв е смисълът на животa?

Джек Лондон и Мартин Идън, Мартин Идън и Джек Лондон. Трудно е на места да се определи. Добра сюжетна линия, изникнала изпод перото на велик творец, или биографията на велик творец, вмъкната в рамките на две твърди корици?

Джек Лондон (Jack London, 1876-1916) няма нужда от представяне, но поглед върху живота му, изпълнен с всекидневни предизвикателства, с много адреналин, брутализъм и желание за живот, би ни помогнало да разберем по-детайлно неговото творчество, да го приобщим още повече към себе си чрез човещината, социалната страна, реализма и действителността, прозираща в него.

Джек Лондон е плод на връзката между Флора Уелман и Уилям Чейни. Двамата са окултисти и съжителстват без брак. В момента, в който Флора забременява, Чейни отказва да признае извънбрачното дете, изоставя Уелман и дори се оправдава, че е импотентен. Детството на Джек преминава в бедност. Грижовният му пастрок не успял да осигури заможно детство на бъдещия писател. Затова 13-годишното момче било принудено да работи в консервна фабрика по 12 – 16 часа на ден.