Черният ангел или опитът за летене на един човек

Заобиколена съм с творчески настроени личности. Преди няколко дни ви запознах с проекта на едни млади хора – филмът „Прозрачни съдби“, чиято премиера беше на 30-ти септември. Днес искам да ви представя Иван и неговия „Черният ангел“. Той написа няколко реда специално за вас, а аз се надявам да го подкрепите, защото изкуството трябва да се подкрепя! Повече

Advertisements

Един българин

Прибирам се на 84 MHz

Вече година се колебаеше. Мъчно му беше за вкъщи, а и си беше наредил живота почти по свой вкус тук, в Австралия. Свикна дори с обратните сезони и Коледа не до газовата печка, с по бански на плажа. Имаше приятели, работа, дом. Какъв ти дом? Това беше просто къща. Домът беше далеч, на светлинни години в една малка точица, носеща името Гълъбово. Дърпаше го, влачеше го натам, където дори снегът направо черен падаше, въздухът беше с над нормата замърсители, хората бяха шумни, караха се, трепеха се като буболечки. Но каква е тази картина? Когато избяга от родината, не беше така. Гълъбово беше малък, но уютен град, жителите му бяха дружелюбни, добри, услужливи. Нямаше престъпления, лишения и мъка. Какво се случи? Как Спас доби такава отвратителна представа за човека? Как българинът стана мръсен, с дъх на чесън, с чорапи в сандалите и пистолет в ръка, със звук на чалга и вкус на опиат, развъдник на мизерия, разврат и „тъпотия”? Какво накара Спас да рисува подобен портрет? Повече

Тя без Той

„Черни истини в мойто тяло пълзят.
Всички изтрели се извиват назад
Любовта ми е озаряла трева,
заразена плът – тумор в мойта глава”
„Обсебен”, Стенли

Какво става, когато спрем да вярваме в приказки? Порастваме ли, или се изгубваме? Наистина ли щастието е самотно занимание? Тя не беше средностатистически самотник. Но май беше щастлива, когато не беше нещастна. Сигурно се случваше някога. Прибра се и отвори Дневника. Само Той я разбираше истински. Дори й говореше, милваше я, е, вярно, това ставаше след третата чашка или след онези странни цигари, но никой друг не беше толкова близо. Той й беше всичко. Тя не искаше друг. Не знаеше какво да прави с него. Този беше ясен и прост, с 246 бледорозови страници, лек аромат на ягода и твърди корици. Дали? Май беше по едно време 198 см. с тъмна коса, хубав костюм и мили думи. Беше ли? А, бутилката свърши…
Часовникът я събуди. Лежеше на килима с вчерашен грим. Май беше плакала. Очите й бяха подути и приличаше на Мерилин Менсън. Днес е нов ден, а няма и повече бутилки в шкафа. Стига толкова! Това не може да продължава. Та тя е едва на 20, изглежда на 30, а е преживяла като за 40. „Искам си 20-те”се изтръгна от гърдите й. Взе си студен душ, среса се и облече дрехите от МОЛ-а. Вече беше друга – със сини лещи и вятър в косите. Целуна огледалото (странен навик), обу неудобните обувки, които караха сълзи да напират в очите й. Беше готова. Беше страхотна. Излезе на улицата, вдиша свежия въздух и се заклатушка по пътя. Хората не й обръщаха внимание, но тя мислеше, че всички нея гледат. Чувстваше се малка и незначителна, непривлекателна и смахната дори. Влезе в магазина, пълен с бутилки. Това бяха нейните 20. Да, животът е гаден, а след това умираш.

Легенда за мартеницата

„Легенда за мартеницата
Васил Станилов,1982 г.

Към читателите: „Приятелю, Скъперницата – история – е пренесла през вековете оскъдни сведения за нас – българите. Ние знаем твърде малко за прадедите ни, избрали земята, която е наша опора, наша твърдина или на езика на прабългарите: наш агъл. Опитах се от пясъка на времето да пресея една легенда. Легендата за мартеницата! В нея използвах думи, които днес звучат като непознати. Всъщност за едни се знае, а за други се предполага, че са останали от прадядовците ни, които наричам българи, тъй като те самите са се назовавали така. Не ме съди строго!“

Случило се през лятото на 642 година. Канартикинът Баян /първородният син на хана/ повел четиримата си братя Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек на лов към устието на Дуна-река. Сестра им Хуба, която като всяка българка стояла на седлото не по-зле от братята си, пожелала да ги придружи. Повече

Коя е Баба Марта?

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Една от легендите разказва, че Марта живяла със своите братя Малък Сечко и Голям Сечко високо в планината. От там те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички, стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Но ядосала ли се, лютата зима се връщала.
Веднъж една млада невеста, подтикната от топлото слънце, подкарала овчиците си в планината на паша.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът.Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. – Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! Повече

Неуспешни предсказания

Няма нищо невъзможно за човешкия ум!

„Машини по-тежки от въздуха никога няма да могат да летят“ – Лорд Келвин, 1895 г.
Изказването на Лорд Келвин (британски математик и физик) е направено само 8 години преди братята Райт да полетят с техния първи самолет.

Няколко неуспешни предсказания Повече

Най-известните манипулации на фотографии

Най- известните манипулации на фотографии от 19 век до наши дни.
Цензурата не е от вчера.

Съветска цензура

Наистина впечатляващият материал може да бъде разгледан на:
http://www.lubopiten.com/131-naj-izvestnite-manipulacii-na-fotografii.html

Previous Older Entries

%d bloggers like this: