Нови изживявания – салата с рукола

Чакам пролетта да дойде, защото обичам всякакви тревици в чинията си. Този път реших да пробвам вкуса на руколата. Да ви кажа честно, не бях подготвена за щрихите на това преживяване. Хората разбравят, че е пикантна. Или моята е някаква ГМО, или грешката е в моя телевизор и вкусовите ми рецептори нещо са се схванали, но на мен тя ми горчи. Което е супер, щото има много чар в горчивото. Повече

Храна за очите…

… и само за там или историята на едно суши, на моето суши.
18-19 години си живях добре. Имах си закуска, обяд и вечеря, тук-таме и някои междинни яденета у дома, приготвени от най-добрия готвач в света – мама. Обаче станах студент и притока на вкусна храна секна, щото мама се оказа на има-няма 230 км. разстояние. Примирих се, че няма вече да ми е така вкусно, освен на Великден, Коледа и още три-четири съботи и недели, и си похапвах в кръчми, ресторантчета и пицарийки. Тъй като моите готварски умения клоняха към нула, като изключим специализацията ми в препечени филийки и претопляне в микровълновата, се хранех навън. Но това не е особено икономично, както се оказа. Но не това ме подтикна към кулинарията. Преломният момент бе един изключително гладен и дъждовен петък, когато неистово ми се преяде домати с ориз. Да, тъй като това го няма в никое заведение, а аз нямам лампата на Аладин да си го поръчам, се наложи да сменя тактиката. Имам друго вълшебно нещо – телефон. И последва един 30-минутен разговор с мама, след който тясната ми специализация в препечените филийки се поразшири леко и с основно ястие – доматки с ориз. И, да ви кажа, много съм добра. То не е голяма философия, ама отприщи истински талант, честно. Сега съм бомба с мусаки, яхнии, супи, печено и още, и още 😉 Повече

%d bloggers like this: