Имало едно време…

… един кабел.

Да си почиваш е по-хубаво, отколкото да не си почиваш. Това от мен да се знае.
И много хубаво си починах този месец. Пообиколих тук-таме. Кеф ти София, кеф ти Стара Загора, малко Сандански, малко Ямболско, минаваш през Луковит и няколко пещери. Не е зле. И със щрауси се запознах. За тях друг път.
Сега искам да си изплача мъката.
Случи се преди известно време. Още не го преживявам, ама и не съм взела никакв мерки (като примерно да си купя нов).
Та кучето ми изяде кабела на Киндълчето. Голяма мъка. По-голяма е, защото аз стоях на другия край на кабела, докато тя му ръфала началото. Всичко започна от… от Големия взрив, може би, но аз ще посъкратя историята до наши дни. Събирах си багажа, за да отива малко вкъщи мама и тати да ми се полюбуват. И съм заседнала на ръба на леглото. Точно под мен се скрило едно куче и само чака да се подаде каквото и да било, което да бъде заръфано – я топка, я чорап, я кабел.
И му се появило точно навреме. Кучето си ръфало ли ръфало, доста добре се беше справило, трябва да му се признае. А аз, по-известна като шматката, хич нищо не съм усетила, макар да съм едва на другия край. Представете си колко съм се била зазяпала в телевизора (щастлива, че имаме точно в този момент кабелна, щото, както може би сте разбрали, кучето има някакъв фетиш към кабели, та и този на кабелната беше предал богу дух под натиска и триенето на малкие зъбки. Но точно в този момент имаше телевизия, а аз така я бях зяпнала, че…), че не съм усетила какво се случва под мен.
А бях на толкова интересен момент от книгата, та ме хвана страх да не би на друг още по-интересен момент да падне батерията. Руса работа. И сега не чета, ама и кабел не си купивам. Както казах – руса работа. Да не се обиждат блондинките. Нямам нищо против тях. Аз съм брюнетка, но с руса душевност и акъл. Те може да са обратно. И хич няма да им е зле.

Advertisements

6 коментара (+add yours?)

  1. Candy
    Май 04, 2012 @ 14:58:37

    🙂 жалко за кабелчето, но пък виж каква история излезе от това:)! Мерси за усмивките:)

    Отговор

    • weasell
      Май 07, 2012 @ 10:26:28

      Онези морковени рогчета, на които се възхищавах в твоя блог, и ти разказвах, че баба ми ги правеше с маслен крем, когато бях малка… е, сега точно тях пак ми беше направила за изненада. Да са ми живи и здрави бабите, когато стана на 30, за тях пак ще съм малката им внучка 😀

      Отговор

  2. Венцислав Сотиров
    Май 13, 2012 @ 22:30:52

    Хубаво историйка ; )
    Поздрави и много усмивки из между многоточието!

    Отговор

  3. trubadurin
    Май 14, 2012 @ 21:07:42

    Както обикновено няма какво да кажа по самата тема, освен неща, дето биха алармирали природозащитни организации, ма ме подсети една история за една позната с нейната котка, та момата винаги се оплакваше, че се буди с наръфани палци на краката и котешко дупе в устата, та ти поне бориш това с помощта на верните чорапи (особено ако са лилави) и… нямам никаква идея накъде отивам с това…

    … вземи си нов кабел 😛

    Отговор

    • weasell
      Май 17, 2012 @ 11:54:41

      Вече си имам :)))))))
      Сега обаче съм се захванала с биографията на Джобс. Доста интересно четиво, макар хората да са зле настроени, а не знам защо…

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: