„Тайната градина“


„Едно от странните неща в живота е, че само от време на време човек е напълно сигурен, че ще живее вечно. Понякога го съзнава, когато стане рано в часа на нежната тържествена зора и застане сам, отметнал назад глава, загледан нагоре в бледото небе, което бавно се променя и порозовява, а на изток стават такива прекрасни непознати неща, които карат човек да изкрещи от възторг и сърцето му да замре — неща, които се повтарят всяка сутрин от хиляди, хиляди години. Тогава човек го осъзнава за миг. Друг път го осъзнава, когато стои сам в някоя гора на залез слънце и тайнственото златно спокойствие, което се процежда през клоните, сякаш бавно повтаря отново и отново нещо, което той не чува напълно, колкото и да се мъчи. Понякога безкрайната тишина и черната синева на нощта с милиони звезди, които чакат и гледат, карат човек да повярва. А понякога само звукът на далечна музика или погледът в нечии очи го прави истинско.“
Приказки. Това е, което ми се чете напоследък. Спомням си колко щастлива бях, когато четях приказки. Е, тогава имаше и други фактори, които да ме правят щастлива, примерно детството. Но приказките те карат да вярваш и да мечтаеш. А аз така си имам нужда да си помечтая.
Купих си „Тайната градина“ от Панаира на книгата. Взех си я в комплект със „17 мига от пролетта“. Малко странно. Сигурно приликата е в това, че все някой и в двете писаници общува с животните, барабар с дърветата – дядото на Щирлиц и Дикън. 
„Тайната градина“ не ме накара да се размечтая или да повярвам пак в чудесата. Франсис Бърнет пише за пролетта, която вече е тук, за детството, което отмина, но все пак не е кой знае колко далеч, за разглезените хлапаци, които се променят без да го осъзнават, когато имат някакъв стимул. Но много напомня на „Подсъзнанието може всичко“ (чела съм само заглавието, но съм присъствала на среща на два критически руси разума, които бяха посветили съществуването си в следващите два часа на тезите в книгата, така че съм яко навътре и аз). Основата е Магията. Тя е да си повярваш, тя е Бог, тя е човекът, желанието, мечтата… Мислите са импулси, вибрации, които накараха здравото момче, което си беше втъплипо, че ще мре, да заживее на пълни обороти, мъртвата изоставена градина да съживи розите си, пролетта да дойде. Децата наричаха всичко това Магията. И някак беше заразно. Когато затворих книгата, не можех да си визуализирам нищо конкретно от нея. Но в мен остана вкус на пробуждането, на това, че човек трябва да мисли позитивно, да вярва и да полага усилия за утоляване на желанията си. Тези идеи се срещат под път и над път. Но малката жълта книжка ме хвана в такъв момент, че й бях много благодарна.
ПС: Ако се чудите от къде ми идва този талант за аранжиране на снимките, да знаете, че е отвътре. Не винете никой друг!

Advertisements

8 коментара (+add yours?)

  1. Ваня
    Апр 02, 2012 @ 10:02:04

    Ето какво ще ти подаря за следващ празник :)) Наистина имаш талант, мен обаче повече ме грабна кутийката с разните брамбазъци под книгата, нали съм на вълна hand made, искам и аз таква кутийка 🙂

    Отговор

    • weasell
      Апр 02, 2012 @ 10:05:49

      Как си изпроси подарък. Ама айде, какво да правя – ще ти купя 😀 Но за наказание ще е по-голяма и по-хубава, да разбереш, че и аз съм човек и то какъв 😀 😀 😀

      Отговор

  2. plamiplam
    Апр 02, 2012 @ 10:27:39

    Хахаха, обаче наистина снимката ти е много красива… като една тайна градина 🙂

    Много се смях на срещата на „два критически руси разума“ 😀

    Отговор

  3. lammoth
    Апр 02, 2012 @ 20:22:35

    леле, върху книгата т лазят две сини ларви! 😛 Ще ти изядат книжката 😛
    и аз много харесвам детски приказки и малко ме е яд, че пропуснах панаира
    🙂

    Отговор

    • weasell
      Апр 04, 2012 @ 09:05:08

      На нощното ми шкафче винаги стои „Ян Бибиян“ (да погледна корицата на книгата ми е достатъчно), а щом съм тъжна, отварям приказките на Шехерезада.
      А за ларвите не се притеснявай. Преди да ги снимам ги нахраних, за да може да се предразположат и да им е удобно пред обектива. Нито една ларва не беше наранена. Блогът на Янина не експлоатира бедни създания. Само богати!

      Отговор

  4. Nostromo
    Апр 03, 2012 @ 22:03:31

    Хах, комбинацията със Щирлиц е наистина поразителна. 😀
    Аз „Тайната градина“ си я взех в такъв комплект.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: