Игра на дама

Зачела съм се най-невинно в „Добри поличби“. Но е 9 часа и ми се пие кафе. Ставам да си направя, няма кой. Аз и не обичам друг да ми прави кафето, освен мама. Кафе навън не пия, е, само в някоя кафетерия и то с много мляко, за да му убие вкуса. Много се отплесвам.
Докато вися пред печката си обмислям последния диалог на ангелите на Рая и Ада Азирафел (ангел и антиквар на непълен работен ден) и Кроули (ангел, не толкова паднал, колкото леко залитнал надолу). И си запявам „Фе, фе, мирише на кафе. Дяволът се кръсти с кривите си пръсти. Отиде на война, уби една муха. Опече я на шиш, покани цял Париж!“. Избухнах в смях. Зачудих се каква логика има в тези изречение. Но защо да има логика в детските игри?!
Колко беше хубаво, когато бяхме малки. Светът беше наш, бяхме безсмъртни. Единственият ни проблем беше, че искахме да пораснем по-бързо. От рано сутрин до късно вечер бяхме все навън. Имах чудесно детство. Мястото, където се позоваваше моя детска милост, беше много забавно, интересно, до гората, далече от оживени улици. Тичахме и се смяхме на воля. А и бяхме хиляди деца. Добре де, не хиляди, ама поне 50-тина. Явно през 85-та, 86-та, 87-ма и 88-ма любов е падала, че голям рояк сме се навъдили.
Вие имали ли сте честта да играете на тези игри и помните ли ги?

• Жоманка, както ние си й викахме, по-известна като жмичка. Понякога се случваше някой да си брои и да търси другите дъъълго време, а те да си лапат у тях филии с лютеница. После се завръщат победоносно ни лук яли, ни лук мирисали, ама с червени, мърляви усти. Я някой се смилил и носи филийка и за броящия. Тогава всички конфликти са изгладени и се започва наново.
• Шмайзер – хич не я обичах тази игра, но… Кой обича да се бута все пак? Да не сме баби на промоция?
• Да се бием, да се борим (аз все бях Япония, Италия и Австралия. Да, трябва да ги посетя!). Четири великански, два заешки скока, едно завъртане, една миша стъпка и си завладял Франция! Да, французите са лесни.
• На магазини (където пръчките бяха салами, а парите бяха орехови листа. Ех, де и в живота да беше така (за парите става дума, те саламите са си ясни)).
• На банди (тази игра истински доказва, че бяхме безсмъртни. Бърлогите ни бяха или по дърветата, или в капинака, който змиите не е като да не си го харесват, биехме се с вълчи пръчки, целехме се с камъни, катерехме се по едни скали в близката каменна кариера. Оле, не знам как на родителите ни не са им побелели преждевременно косите).
• Игра на ластик – руската, немската, грешка нямаме. Обичах тази игра. Всички я обичаха – момичета, момчета. А сега така ме мързи, ужасТ. Да се изкача до втория етаж и се изплезвам.
• Дама. Онова с камъчето. То до 10 е лесно, ама като ги направим до двайсет, ходи хвърляй тоя камък . 19-ката винаги ми даваше зор. Не ме бива много по хвърлянето. Когато си нося боклука до кошчето, често ми се случва чак от втори, че и от трети опит да успея да завърша мисията.
• Охльовче – пак като Дама, ама ти се завива свят и няма камъни. Ох, колко тебешири сме профукали. А така кофти беше, когато валеше. Току-тамън си го начертал цялото това чудо, а небето има друго мнение за нещата.
• Гоненица – от къде тази енергия? Днес до магазина трудно се наканвам да отида, макар да знам, че има стотици вкусотии там. А на 6 така мерихме улиците…
• Стражарии и апаши. Най-много мразех да ме гъделичкат, то и до ден днешен е така. Правих се, че нямам гъдел, ама ми идваше чак да се напишкам от ужас, когато опираше до гъдел работата. Следващото беше щипането. О… това бе една много нехуманна игра!
• Сляпа баба – само под секрет да кажа, че бабата никога не беше сляпа!
• Скачане на въже – много обичах. Аз и сега обичам, но много бързо изплезвам езика. А с две въжета беше супер забавно.
• „Пускам, пускам кърпа“, „Двама са малко, трима са много“, „Пиян морков“, „Топчета“, „Спайс гърлс“ (хе-хе), „Стеничка“, федербал, „Народна топка“, въртене на обръч… безкрайно мога да продължа. Какво се случи с това детство? Не е справедливо толкова кратко да е, а през по-голямата част от живота си човек да е стар.

Дано един ден децата ми да имат такова детство, каквото имах аз. Сегашното асоциално възпитание… какво да говорим, че да си разваляме настроението.
А вие на какво обичахте да играете?

Реклама