Игра на дама


Зачела съм се най-невинно в „Добри поличби“. Но е 9 часа и ми се пие кафе. Ставам да си направя, няма кой. Аз и не обичам друг да ми прави кафето, освен мама. Кафе навън не пия, е, само в някоя кафетерия и то с много мляко, за да му убие вкуса. Много се отплесвам.
Докато вися пред печката си обмислям последния диалог на ангелите на Рая и Ада Азирафел (ангел и антиквар на непълен работен ден) и Кроули (ангел, не толкова паднал, колкото леко залитнал надолу). И си запявам „Фе, фе, мирише на кафе. Дяволът се кръсти с кривите си пръсти. Отиде на война, уби една муха. Опече я на шиш, покани цял Париж!“. Избухнах в смях. Зачудих се каква логика има в тези изречение. Но защо да има логика в детските игри?!
Колко беше хубаво, когато бяхме малки. Светът беше наш, бяхме безсмъртни. Единственият ни проблем беше, че искахме да пораснем по-бързо. От рано сутрин до късно вечер бяхме все навън. Имах чудесно детство. Мястото, където се позоваваше моя детска милост, беше много забавно, интересно, до гората, далече от оживени улици. Тичахме и се смяхме на воля. А и бяхме хиляди деца. Добре де, не хиляди, ама поне 50-тина. Явно през 85-та, 86-та, 87-ма и 88-ма любов е падала, че голям рояк сме се навъдили.
Вие имали ли сте честта да играете на тези игри и помните ли ги?

  • Жоманка, както ние си й викахме, по-известна като жмичка. Понякога се случваше някой да си брои и да търси другите дъъълго време, а те да си лапат у тях филии с лютеница. После се завръщат победоносно ни лук яли, ни лук мирисали, ама с червени, мърляви усти. Я някой се смилил и носи филийка и за броящия. Тогава всички конфликти са изгладени и се започва наново.
  • Шмайзер – хич не я обичах тази игра, но… Кой обича да се бута все пак? Да не сме баби на промоция?
  • Да се бием, да се борим (аз все бях Япония, Италия и Австралия. Да, трябва да ги посетя!). Четири великански, два заешки скока, едно завъртане, една миша стъпка и си завладял Франция! Да, французите са лесни.
  • На магазини (където пръчките бяха салами, а парите бяха орехови листа. Ех, де и в живота да беше така (за парите става дума, те саламите са си ясни)).
  • На банди (тази игра истински доказва, че бяхме безсмъртни. Бърлогите ни бяха или по дърветата, или в капинака, който змиите не е като да не си го харесват, биехме се с вълчи пръчки, целехме се с камъни, катерехме се по едни скали в близката каменна кариера. Оле, не знам как на родителите ни не са им побелели преждевременно косите).
  • Игра на ластик – руската, немската, грешка нямаме. Обичах тази игра. Всички я обичаха – момичета, момчета. А сега така ме мързи, ужасТ. Да се изкача до втория етаж и се изплезвам.
  • Дама. Онова с камъчето. То до 10 е лесно, ама като ги направим до двайсет, ходи хвърляй тоя камък . 19-ката винаги ми даваше зор. Не ме бива много по хвърлянето. Когато си нося боклука до кошчето, често ми се случва чак от втори, че и от трети опит да успея да завърша мисията.
  • Охльовче – пак като Дама, ама ти се завива свят и няма камъни. Ох, колко тебешири сме профукали. А така кофти беше, когато валеше. Току-тамън си го начертал цялото това чудо, а небето има друго мнение за нещата.
  • Гоненица – от къде тази енергия? Днес до магазина трудно се наканвам да отида, макар да знам, че има стотици вкусотии там. А на 6 така мерихме улиците…
  • Стражарии и апаши. Най-много мразех да ме гъделичкат, то и до ден днешен е така. Правих се, че нямам гъдел, ама ми идваше чак да се напишкам от ужас, когато опираше до гъдел работата. Следващото беше щипането. О… това бе една много нехуманна игра!
  • Сляпа баба – само под секрет да кажа, че бабата никога не беше сляпа!
  • Скачане на въже – много обичах. Аз и сега обичам, но много бързо изплезвам езика. А с две въжета беше супер забавно.
  • „Пускам, пускам кърпа“, „Двама са малко, трима са много“, „Пиян морков“, „Топчета“, „Спайс гърлс“ (хе-хе), „Стеничка“, федербал, „Народна топка“, въртене на обръч… безкрайно мога да продължа. Какво се случи с това детство? Не е справедливо толкова кратко да е, а през по-голямата част от живота си човек да е стар.

Дано един ден децата ми да имат такова детство, каквото имах аз. Сегашното асоциално възпитание… какво да говорим, че да си разваляме настроението.
А вие на какво обичахте да играете?

Advertisements

10 коментара (+add yours?)

  1. midnight
    Март 30, 2012 @ 14:47:31

    добре де, сподели как се играе на Спайс Гърлс? щото направо се чувствам дърта сега.. :)))

    Отговор

    • weasell
      Март 31, 2012 @ 16:57:23

      О, тази игра изисква много дисциплина и себеотдаване. Не е лесно да ровите за касети на Спайс Гърлс, да чакате по МТВ да пуснат техен клип, после да пеете по слух и да възпроизвеждате стъпките 😛 . И ние си мислихме песни и танци, цял различен живот живяхме. Аз бях Ема. Не знам защо – аз съм красива брюнетка с нормален ръст и си поддържам косата с вкус (разбира се, и невинна скромност) 😉 Но поне май само тя стана човек от тях.
      А ти на какво игра? Имаше ли жици и барабани?

      Отговор

  2. atanasarsov
    Март 30, 2012 @ 15:06:20

    Аз обичах да играя на сварка ..

    Отговор

    • weasell
      Март 31, 2012 @ 16:47:37

      На какво?

      Отговор

      • atanasarsov
        Апр 01, 2012 @ 14:10:31

        Не знаеш какво е Сварка ?? Кой набор си ?
        Сварката е комар на карти..

      • weasell
        Апр 02, 2012 @ 09:37:34

        Ми мама каза, че съм 87, ама може ли човек на нея да вярва? 😀
        Тази игра ще да е била някаква сложнотия. Ние играехме на „Гледай си работата“, „Кент-купе“, „Война“, „Макао“ и такива ми ти работи 🙂 Е, имаше и някаква игра с Жокера…

  3. Anton Melqkov
    Март 30, 2012 @ 18:56:50

    Ние на „Шмайзер“ му викахме „кър“ и страшно много я обичах. Голяво ръгане падаше, вечно с някое ужулено коляно свършваше. Двора в даскалото беше целия в малки и големи кърчета, че и пред блока бяхме нашарили един.
    А дамата хич не ме кефеше. Не само, че не му виждах смисъла, ами и хич не ме кефеше да подскачам в разни квадратчета. 😀

    Абе, хубави игри си бяха. Аз съм 87 набор и съм си чисто дете на 90-те. Играли сме много и на телевизионни игри, и на компютърни такива, ама тия (кър, жмичка) не си ги давам – готини си бяха. Пък и тогава за да играем на компюютъра се събирахме заедно – ходихме си на гости и т.н., щото интернета не беше като сега (който изобщо го имаше). А сега всеки си е забит вкъщи – не мога да го разбера това.

    Отговор

    • weasell
      Март 31, 2012 @ 16:52:18

      Да, днешното поколение е малко асоциално. Добре де, не малко. Училището голям пръст има в това, по-точно ВСЕ ПО-ДОБРАТА ни образователна система. Да й… на образователната ни система.
      Брат ми е едва шест години по-малък от мен, а разликата ни в начина на израстване е съвсем различен. Той беше малък компютърен нинджа с голяма сметка за интернет, докато аз бях Янина Ожуленото Коляно, Янина Спуканата Глава, и все пак – Янина Големия Кеф 😉

      Отговор

  4. Trackback: “Тайната градина” « Блогът на Янина
  5. Ваня
    Апр 02, 2012 @ 10:11:52

    Аз много обичах да скачаме на въже по двойки, правихме си големи турнири, иначе дамата, криеницата и стената са ми другите любими, абе . . . цялото детство си ми е любимо. Иначе това със спайските и аз съм го минала, по цял ден танцувахме на тяхна касетка, даже се издокарвахме пред огледалата с мамините гердани и червила, за да приличаме на тях. Сега имам нещастието да познавам едно детенце, което по цял ден гледа турски сериали с баба си и общува с деца само в училище.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: