У ВИП-а

Вече се похвалих, че съм била на премиерата на „Операция „Шменти Капели“, нали така. То голям праз, че съм била, но от толкова отдавна не бях излизала, че си бе събитие за мен.
Както и вече споменах – филмът ми хареса, идеен е, малко копира, дава го ала Гай Ричи, преминава през на Оушън бандата му, като Верев учудващо напомня на ненаситния лакомник Ръсти, и някои други работи. Но няма лошо, топлата вода вече е открита, сега вече пада голямото къпане.
Както се вижда, без чалга не моем да минем – в „Мисия „Лондон“ с Андреа/я, тук Константин, в следващия филм айде да вземат да вкарат Глория, че нещо поп-фолк примата ни залезна и всичките й тунинги отиват на вятъра.
Но самата ни култура е чалга, няма как без нея. По някакъв спомен „чалга“ от турски е музика без художествена стойност, свирня, чалгия. „По времето на социализма (1944—1989) в България на основата на естетическите норми на марксистко-ленинската изкуствоведска критика този жанр е забранен. Започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен още през 80-те години на 20. век.“ (Уикипедия)
И това ме насочвам към въпроса – защо, аджеба, го пиша този пост. Защото…
Както отбелязах вече, бяхме на най-хубавите възможни места, точно под VIP (хахахаха) ложата. До нас си стоеше една компания, която изпълняваше странни неща. Напомняха ми на стадо маймуни, които се чешеха, дърпаха се за козината (разбирай руса коса), пощеха се (разбирай – масажираха се), чекнеха се, само дето не ядяха банани. Но това си е абсолютно нормално държание в почти всеки киносалон (затова и не обичам да ходя на кино). Това което най-ме впечатли беше, когато едното момче попита другото – ти чекна ли се във VIP-а на „Армеец“? И въпроса, драги мой единствен читателю, беше зададен абсолютно сериозно. Този, към който бе отправен въпроса, се панира и веднага си даде tag, и като започна едно масово чекиране във VIP-а, направо… Добре че нейде в далечината някой се извика: „Бойко Борисов няма ли да дойде да среже някоя лента“, че картината да е пълна.
И филмът започна.
Вижте това тук – цък-цък

Advertisements

има 1 коментар (+add yours?)

  1. Dodi Markov
    Окт 10, 2011 @ 19:36:44

    Някакво сладко, за палачинка например… Дам, поста е доста весел и реално погледнато трябва да влагаме доста ирония докато описваме българските люде.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: