Някой ред

Не е зле да драсна някой ред тук, докато уж си пиша магистърската теза.
Много неща ми се случиха напоследък. Пътувания, събития, книги и изненади. Все така да е, но не може да имаш рожден ден по 5 пъти на година все пак, нали така.
Да започна от малко по-отдалеч. Тази година мислех да пропусна морето. Щеше да ми се случи за пръв път от 23 години. Но не можа да се случи и направих най-страхотното септемврийско морско-почивно изживяване. С мама и тати. Беше супер – правиш си, каквото искаш, имаш учудващо много свобода, всичко ти е уредено, родителите ти са страхотни, не ти се налага да си търсиш нови приятели, тъй като със старите сте се изпокарали за глупости от сорта на това защо на единия му се ходи на плаж, на другия му се спи, а на третия му се ходи по жени.
Освен това кучето беше много щастливо, защото имаше цял плаж на разположение да копа, да се зарива, да се въргаля, да тича и да прави капани, в които ние да падаме. Ами да, засилвам си се аз да влизам тичешком във водата, малко стил „Спасители на плажа“, и шляс в дупката, дето фъстъка я беше изкопал, та се люснах по очи на пясъка. Защо нямаше кой да ми се смее!!! Аз примерно щях да се пукна от смях.
Очаровах се от „Господин Хонда“ на Ив Дерисбур. За нея ще има специален пост.
Заведоха ме на картинг. И тъй като съм изключително бърза, но в едно друго времево измерение, всички ме задминаха и приключиха обиколките си, докато аз още загрявах, та после пистата беше моя и само моя. Нека си карат бързо, не знаят кво губят. А и бонето много ми ходи.
„Мъжът, момчето“ на Тони Парсънс влезе в личната ми класация за хубави, разтоварващи книжлета.
Спечелих барбекю от някаква игра на „Орбит“. Сега чакам някой да ме заведе нейде на палатки, за да му намеря приложение (на барбекюто, не на този, който ме заведе).
След това станах на 24, упс – така де, на две по 12. Много е хубаво да ставаш на 12, отново, че и два пъти. И имам много хубави подаръци.
Насладих се на Искърското дефиле, Своге и най-вкусните мекици, след тези на баба.
Разочаровах се от Пловдив, но за кратко, докато Пазарджик все повече започва да ми харесва.
Посетих PET BIZ и PET SHOW и чакам да ги посетя и догодина.
На нощното ми шкафче внимание чакат: „Пари. Банки. Кредит“ на Милети Младенов, „Нощна стража“ и „Малки богове“ (най-накрая) на Тери Пратчет, „Залезът на рекламата и възходът на Пъблик рилейшънс“ на Ал Раийс и Лаура Рийс, както и „Кофти карма“ на Давид Зафир, за която благодаря на lammoth и на Б & Д ( на единия, защото я сподели с приятел, и на другите две дами, които я купиха на приятел).
Един дядо в парка ми направи страхотен подарък. Да е жив и здрав!


Бях на премиерата на „Операция „Шменти Капели“ в „Арена Армеец“. Разбира се, на най-хубавото место, честно. При речта на Влади Въргала, ако малко се бях понапънала, можех да му отвържа връзките на обувките, ама не ми се напъваше. Филмът е една своеобразна смесица от „Две димящи дула“, „Бандата на Оушън“ и „Черна котка, бял котарак“. Хареса ми, много се забавлявах. Беше си смешно, няма какво да се лъжем, но само на пръв поглед. Всъщност филмът е тъжен, много тъжен. Гледайте го. Вземете и мен.
И един въпрос от кръстословицата: „Кое е това нещо, на което, колкото и да му вдигаш цената, то все си плаща? С 8 букви“. „Б-Ъ-Л-Г-А-Р-И-Н.“
„Нали знаеш – какво, като си еди-кой си? Винаги има някой да още по еди-кой си!“

Advertisements

12 Коментари (+add yours?)

  1. plamiplam
    Окт 08, 2011 @ 13:34:58

    Мога да кажа само „бре, бре, бре“ 😀

    А каква магистърска теза пишеш?

    (много обичам Тони Парсънс ;))

    Отговор

    • weasell
      Окт 08, 2011 @ 13:37:25

      Все още никаква, защото не мога да си формулирам добре тема, която да ми харесва. Нещо за ГИС, нещо за бизнес, и нещо за на баба ми хвърчилото 🙂
      Ти как си? И какво би ми препоръчала на Парсънс?

      Отговор

  2. plamiplam
    Окт 08, 2011 @ 13:57:20

    Много ми беше харесала „Светът е пълен с чудеса“ 🙂

    http://myrzeluvaneeee.blogspot.com/2009/07/blog-post_29.html

    Ок, знам, че ще се изложа, ама да си питам… какво е ГИС 😀

    Отговор

    • weasell
      Окт 08, 2011 @ 14:11:40

      Географски информационни системи, които всичко правят, освен мусака и да повиват бебета, но могат да те информират къде може да се възползваш от тези две неща 😀
      И аз в момента ги разучавам, ама голям автогол си вкарах с тая тема.
      А Парсънс явно върти темата за семейните отношения, раздялата, децата, новата любов. Аз не бях попадала на него досега. Но ми харесва как пише (или как му превеждат, знам ли) 🙂

      Отговор

  3. Гарга Рошава
    Окт 09, 2011 @ 08:47:45

    хаха какви са тия гис, ти не учеше ли журналистика (поне с такова впечатление си ме оставила)? аз имам лично отношение към гис-овете, понеже и съм ги учила, и съм ги предавала, и имам да пиша за тях :))

    Отговор

    • weasell
      Окт 09, 2011 @ 10:26:35

      О, журналистиката я ошатках и реших да се набутам да уча корпоративна сигурност. Та сега и нея трябва да изкарам, само да си напиша гис-ките 🙂 Ти да имаш случайно нещо за ГИС и бизнес, което да искаш да споделиш с приятел 😀

      Отговор

  4. Гарга Рошава
    Окт 09, 2011 @ 20:11:30

    не, моят гис си беше съвсем географски – аз това завърших – една гола география. нищо бизнеско.

    Отговор

  5. lammoth
    Окт 10, 2011 @ 10:22:00

    Надявам се да ти хареса книгата, ако не ти хареса може публично да ме линчуваш във виртуалното пространство 🙂

    Отговор

    • weasell
      Окт 11, 2011 @ 17:38:37

      А, без такива. Ако не ми хареса, ще си мълча, че да може и други да се прецакат, не само аз 😉
      Обаче имам някакво човъркащо чувство, че ще ми хареса и ще трябва да споделям 😀

      Отговор

  6. Dodi Markov
    Окт 10, 2011 @ 19:44:38

    Явно си си изкарала добре лято 11′, но за възрастта чух от една позната: Станеш ли на двайсет и….. никой не те слуша след 20 😀

    Наскоро видях, блогчето за догитата и ми хареса. 🙂

    Отговор

    • weasell
      Окт 11, 2011 @ 17:40:15

      Гувернантката: „Когато ти станеш на 30, ще бъдеш милионер. Когато аз стана на 30, всъщност ще съм на 40“. Това не е лоша стратегия в живота – нито първото, нито второто 😀
      А този блог е посветен на моя фъстък. Радвам се, че ти допада 🙂

      Отговор

  7. Trackback: Методът Хонда « Блогът на Янина

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: