„Нищо и никакви трийсет години“

Бях в книжарницата и се чудих коя книжка да си взема. Подминах познатите автори и реших да се спра нещо ново, различно. Човек трябва да експериментира, особено с литературата. Попаднах на промоцията на „Нищо и никакви трийсет години“ на Лиза Джуъл. Този „роман с характер“ е от поредицата „Life Style“, което малко ме озадачи, тъй като това са ми най-омразните две думи, след израза „Life Style журналистика“, каквото и да значи той. Но реших, че няма да издребнявам и станах горд собственик на книжното изделие.

„Наистина ли навършването на едни нищо и никакви трийсет години може да бъде повод за болезнени равносметки? Да, и те задължително водят до куп грешни решения и крайно неподходящи действия от страна на героите Диг и Надийн, които забъркват страшна емоционална каша. Добре, че това се случва в поредния роман на Лиза Джуъл, известна у нас с първата си книга „Купонът на Ралф“, та можем да сме сигурни че ще бъде гарнирано с присъщото й английско чувство за хумор и не винаги безобидна доза ирония. Една история, която напомня за прословутия филм „Когато Хари срещна Сали“ най-вече по това, че на героите са им нужни „нищо и никакви“ петнайсетина години, за да осъзнаят очевидното.

Къде свършва приятелството между един мъж и една жена и къде започва любовта?“

Добре, че това представяне го прочетох, след като приключих книжката, иначе нямаше да ни се получи връзката.

Между другото, тя доста поотлежа в библиотеката ми, докато й дойде редът. Хареса ми. Не е някоя запомняща се книга, способна да промени живота ти, да те накара да се замислиш за бъдещето и да вземеш съдбоносни решения (защото такива има). Но беше реалистична, цинична, забавна и ексцентрична. Не толкова сюжетът, който беше някаква весела бърканица, а самите диалози, неизречените мисли на персонажите…

„Хората в лошо настроение винаги имат предимство пред хората в добро настроение.“

„Ония задник с поршето пред Диг най-накрая спря водата. Диг сякаш беше седял с чаосве и го беше гледал как се суети около безценните си допълнителни сантиметри мъжество, обливайки ги съсредоточено с маркуча, като че ли беше единственият притежател на порше в целия свят.“

Не може да минем и без критика – коректор, ако е имало, не си е свършил работата, редакторът е можело да се постарае малко повече, а от печатницата май са си извършвали задълженията през пръсти, защото имаше доста печатни грешки.

Advertisements

4 Коментари (+add yours?)

  1. Mariya Koleva
    Юли 08, 2011 @ 09:36:12

    О, мнение за книга! Браво! И се е получило страхотно. Поне за мен. Напиши и други.

    Отговор

  2. plami
    Юли 08, 2011 @ 13:34:20

    Полезно е да се четат и такива книги. И лайфстайл журналистика не е за отписване 😉 Въпреки че обичам експериментите с нови автори, не съм очарована от последния си… Хорхе Букай. Въпреки че куп народ го възхваляват, се мъча с неговата „Да се обичаме с отворени очи“ вече… хм, май 3-и месец 😀

    Отговор

    • weasell
      Юли 08, 2011 @ 20:11:33

      Разбирам те. Аз с Маркес голям зор видях. Не сме на една вълна с него. Букай дори не съм го захващала. Сега чета „Енциклопедия за кучето“ и е много забавно 😉

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: