Имам два дни да си напиша магистърската теза, а още нямам тема. Ще ми се случи ли някога, поне веднъж в живота, нещо да направя бавно, постепенно, по план, а не на тъгъдък (как се пише тази дума!!!!) в последния момент? Май не. Поне имам верен съюзник. Истинското учение започва там, където Google не знае нищо по въпроса.
Ден 28: Книгата с най-красива корица:
Ще използвам едно клише – не съдя за книгата по корицата. Обичам стари книги, дори леко разпарчетосани, с жълти, шумолящи страници. Като бях малка, когато все още не можеш да сричам, само си разгръщах страничките и си измислях история. Беше много забавно.
Ден 28: Филм, в който искам да живея:
Нещо приказно, странно… Big Fish… макар да съм против това човек да знае кога и как ще умре. Е, подобно знание, разбира се, ти спестява много мъки, средства, време и притеснения, но все пак – не, мерси.
Не бих отказала и да живея в „Madagascar“ и да си припкам свободно.
Но най си е оферта да съм в някоя американска комедия, защото накрая (докато са все още млади и красиви) всичко им се нарежда – работа, семейство, приятели, рицар, бял кон (ъ, как не обичам бели коне), къща на плажа с бели стени и сини капенци, с вечно свежи цветя на масата в трапезарията…
Under The Tuscan Sun
Ден 28 – Песен, която ме кара да се чувствам виновна:
Няма такава. Не знам как може да има такава. Затова реших тук да сложа някоя песен, която обичам:
Ден 28: Смях
- Как си научила мъжа си да се прибира толкова рано?
– Много лесно. Прибира се за пореден път късно вкъщи, а аз се обаждам от стаята:
– Пешо, ти ли си?
– А, той?
– А, той се казва Иван.
weasell
Блогът на Янина 
юни 08, 2011 @ 12:31:58
Пий едно мляко и не му мисли толкова. Вдъхновението само ще дойде. 🙂
И май се пише тъгадък. Ама не се имам за компетентна по въпроса. 😉
Поздрави и усмихнат ден! 🙂
юни 08, 2011 @ 12:40:59
Пия сок от сливи, мисля, че ще помогне. Ако не стане, ще пробвам и с млякото 🙂
За думата, намерих я в няколко разновидности, но гугъл, на който не знам защо му имам такова доверие, посочи с най-голям резултат варианта „тъгъдък“, та затова него избрах. Но знае ли се, може някой път в живота съдбоносна да се окаже таз дума и аз да взема да я напиша грешно. Тогава съдбата има да ми се смее 😀 😀 😀
юни 08, 2011 @ 21:39:31
И аз гласувам за „тъгъдък“. Но не съм сигурна.
А всичко написано до „тъгъдък“ все едно за мен се отнася. 🙂
п.п. Стискам палци да се справиш успешно.
юни 09, 2011 @ 10:20:13
Мерсиииииии 🙂
Хайде сега отвори тук и си изсвири нещо от мое име 🙂
юни 09, 2011 @ 17:06:03
Ха-ха, благодаря!
Ако ти кажа, че цял ден не мога да се спра да дърпам струните, сигурно няма да ми повярваш. Тръгвам да търся нещо, но само като ги видя се втурвам да свиря, забравяйки за всичко останало. 🙂
юни 09, 2011 @ 17:22:17
хахаха
и аз доста посвирих, но накрая дръпнах шалтера на колоните, защото, ако се бях повживяла още малко, щеше да ми загори лещата (буквално) 😀
юни 10, 2011 @ 14:26:14
Ха-ха, явно всички сме така. 🙂
юни 12, 2011 @ 13:49:09
хаха, аз съм за „тъгъдък“. така я ползвам, макар никога да не съм я писала.
Книга с най-красива корица: от детството ми – Ян Бибиян. Беше малка, с лъскава корица, ярки цветове. Много ми харесваше лъскавото.
А иначе за филма – бих живяла в Междузвездни войни. Макар че, колкото повече остарявам, толкова повече се съмнявам, че бих издържала дълго. И все пак – там има всичко, така че едва ли ще ми омръзне. Все пак е цяла галактика. Това ако не ми стигне…
юни 26, 2011 @ 11:45:07
А аз така и не изгледах Междузвездни войни…