Ден 24

Равносметката от изминалите дни: много хубави книжки в библиотеката, много малко пари, останали в сметката, три слънчеви дни в Пазарджик, едно весело куче. Извод – никога не вярвай на хората!

Ден 24: Книгата, която четох най-дълго време:

Лондоновата „Белия зъб“ – около 2 години. Не че не ми беше интересна, но малко повече ми се блъскаха тогава хормоните, доколкото си спомням.

Ден 24: Филм от детството ми:

Оф, това с филмите ми е най-трудно, щото не мога да си измисля какво условие да си поставя. Днешното хич не ми харесва, защото нямам много-много спомени. Аз и паметта ми много си изневеряваме. Помня… примерно, когато бяхме първи клас, ни водиха от училище на кино. Гледахме „Цар лъв“, обаче:

първо – беше със „буквички“, с много „буквички“;

второ – никой от нас не можеше да чете, защото още бяхме до буква „ж“ в училище и до цифра „7“;

трето – всички тапашонки решихме, че на нас ни има нещо, защото не разбираме лъвчетата, а госпожите ни се забавляваха май само. Е, и на нас ни беше весело, но не защото разбирахме филма, ако ме разбирате 😉
И защото без едно мога, но с едно не мога, ще си кажа и още няколко филмчета от моето детство 🙂

Волтрон – защитникът на вселената / |百獣王ゴライオン|Hyakujū Ō GoLion

Том и Джери/ Tom and Jerry

Приключенията (разследванията) на Хлорофил/ Les Enquêtes de Chlorophylle

Доктор Злобю(и)л/ Dr Zitbag’s Transylvania Pet Shop

Пиф и Еркюл/ Pif et Hercule

Чип и Дейл: Спасителен отряд / Chip ‘n Dale Rescue Rangers

Пинко Розовата пантера

Робин Худ/ Robin Hood

„Приключенията на Гумените мечета“ / Disney’s Adventures of the Gummi Bears

Тимон и Пумба/ Timon and Pumbaa

Плодчетата/ The Frutties

Костенурките нинджа/ Teenage Mutant Ninja Turtles

Дъмбо / Dumbo

Пепеляшка/ Cinderella

Ден 24:  Песен, която искам да звучи на погребението ми:

Имам странното натрапващо се чувство, че тогава няма да ми пука особено… Знам ли и аз. Може би трябва да е: Но и тази става: Или:

Виц 24:

Събрали се българските политици и си говорят:
– След 50 години България ще е богата страна!
– Ех, жалко, че нас няма да ни има тогава…
– Не „жалко“, а „защото“.

Advertisements

8 коментара (+add yours?)

  1. Нели Станчева
    Май 30, 2011 @ 16:33:23

    Ех, Яни…Това с „Цар Лъв“ в първи клас ли беше? Помня, че бяхме на кино, но това с „госпожите ни се забавляваха май само“ ме усмихна … малко накриво.
    Поставям си голяма черна точка в сметката щом съм ви го причинила.

    Отговор

    • weasell
      Май 30, 2011 @ 21:13:59

      A, така пък ние имахме стимул по-бързо да се научим да четем. Спомням си, че с Ани, Ивайло и Наско се мобилизирахме и до началото на втори клас вече знаехме за какво си говорят лъвчетата 😀
      Освен това тогава за пръв път отидохме на кино. Точката не е червена 😉

      Отговор

  2. midnight
    Май 30, 2011 @ 20:34:28

    колко мразя скрита камера, не е истина просто. никога не съм разбирала кое и е толкова забавното..

    ако ще е Джоан Джет, определено даетова:

    🙂

    Отговор

    • weasell
      Май 30, 2011 @ 21:19:49

      Никога не трябва да вярваш на хората – това е то скритата камера. Според мен има добри неща, защото се виждат физиономиите на хората, естествените им гримаси в дадени ситуации, които просто иначе трудно би видял в ежедневието си.
      А в тази ми беше смешно как всички прикриват мъжа, щото ще им е шеф все пак 😀
      Поздрав с песничката! Аз съм от добрите момичета, няма да ми се върже със сатенената подплата 😀

      Отговор

  3. Nadinka
    Май 30, 2011 @ 22:25:56

    ех, къде ме върна с тези анимационни филмчета 🙂 🙂

    Отговор

    • weasell
      Май 31, 2011 @ 14:52:44

      Аз тук-таме си пускам някое, ако го намеря в разбираемо състояние 😉 Ама това си бяха хубави, качествени анимации. Сега нещата, в голямата си част, са доста плашещи и прекалено слабоумни.

      Отговор

  4. Mariya Koleva
    Юни 06, 2011 @ 10:16:38

    ау, занемарила съм си отговорите.
    Книгата, която четох най-дълго време: Моби Дик. Това, усещам, се очертава като „епична“ книга в живота ми, споменавам я твърде често за толкова малко дни. Почнах я в 6-ти клас и я завърших след като завърших университета. Празнувах след прочитането й. Ако се хвана да чета „Одисей“ на Джеймс Джойс, може би повече ще ми отнеме. Затова не се хващам.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: