Ден 16

Мноого отдавна ми се изчерпаха идеите за заглавия на постовете от предизвикателствата. Явно не съм чак толкова ентелегентна (така е написана думата в учебника ми по политически анализ, значи така трябва да се пише. точка!).

Ден 16: Книгата, която описва живота ми дума по дума:

Тази, която ще напиша аз, когато стана на 480 години.

Ден 16: Филм с любим актьор.

Май нямам такъв. Всеки ми харесва според образа, филма, с коя част нагоре съм станала този ден. Най ме кефи как сама си измислям въпросите и сама не мога да им отговоря. Това си е висше изкуство – да се самопрецаквате. Усвоил съм го до съвършенство, защото го упражнявам всеки ден…

И все пак – Джим Кери. Колкото и кретенски да са повечето му роли, ми… според мен са и също толкова трудни и забавни.

Ace Ventura: Pet Detective

Уил Смит, който май няма лош филм. Ми, да, няма.

The Pursuit of Happyness

Ден 16 –  Песен, която преди харесвах, но сега не понасям:

Имам навика, когато си харесам някоя песничка, с дни да слушам само нея. Ягоди и череши да са, пак ще ми омръзнат. Няма песен, която да не понасям, дори и Black and Yellow, а при наличието на високоградусови течни хранителни добавки хич и не подбирам.

Но нали трябва да пусна песничка, за да не съм пас. Нея вчера си я харесах и все още не е успяла да ми дотегне, макар да не спирам да я слушам. Поздрав! ( с уточнението, че не се заслушваме в лириката).

Ден 16 – вицче:

Професор пита студент:
– Ако Ви предложат ум или злато, какво бихте избрали?
– Разбира се, златото.
– А аз ума! И знаете ли защо?
– Знам! Всеки избира това, което не му достига. 😀

Реклама