Ден 15: Книгата, която криех от родителите си:
„Дяволът, светицата и Ласитър“. Не знам как ми беше попаднала тази книга, обаче детайлно си спомням доста неща от нея, които определено не искам да си спомням.
Ден 15: Любим цитат от филм:
Ледена епоха:
Когато нашите хора си вземаха довиждане с бебето, Сид каза: „Bye“, а Диего: „Save your breath Sid, you know humans can’t talk.“
Ден 15: Песен, която ме описва:
Скромно бих посочила тази:
Вицове 15:
Кои са трите любими думи на акулата?
– Човек зад борда!
- Какво ще стане, ако слон влезе в стъкларски магазин?
– Журналистите ще изпотрошат всичко, докато го снимат.
weasell
Блогът на Янина 
май 13, 2011 @ 20:45:25
Поредицата за Ласитър си беше чиста уестърн еротика с дъх на сапун. Аз моите даже не ги криех. 🙂
май 15, 2011 @ 19:48:22
Как ще да не я крия 😀 На мен и до днес, вече дърта магарица, продължава да ми става изключително неудобно, когато гледам филм с двете части на родителското тяло, и вземат, че пуснат някоя по-разгорещена сцена. А спомените ми от книгата + въображението ми… като нищо и сега пак да я крия :))))
май 16, 2011 @ 08:11:09
Аз бях по-открит – давах книгите да ги чете и баща ми, пък той после ме гледаше, все едно съм някакъв pervert. 🙂
май 17, 2011 @ 09:42:01
🙂
май 18, 2011 @ 11:36:12
Книгата, която криех от родителите си: По едно време се налагаше да крия всички книги, понеже почнах да чета повече книги, отколкото уроците си. Криех особено дебелите книги. Определено криех „Тримата мускетари“, както и „Наследникът от Калкута“, която баща ми като зърна, направо вдигна скандал каква е голяма, а учебникът колко е по-малък и т.н.
Не съм криела книги, заради съдържанието им.
май 18, 2011 @ 12:48:02
„Наследникът от Калкута“ е адски недооценена класика. При мен беше обратното – баща ми ме караше да я чета, но тогава предпочитах нещо с голотии. 🙂