Единадесети пореден

Чопнато от тук 🙂

Днес ми е леко криво, и аз не знам защо. Сигурно ще да е от това, че съседът е изключително надарен с мозък и реши да събуди целия блок в почивен ден по ранни зори, щото му се трошат орехи на терасата. След това се кротна, но късно… Вече има един враг повече 😀
Ден 11: Книгата, която така и не успях да дочета:
„1984“ и „Капитан Немо“! При първата, на всяка прочетена страница, четях две-три от „Морт“, за да си оправя възприятията за света, а и не ми хареса особено. Колкото до втората книжка – бях започнала да я чета, малко след като получих гордостносещото печатче в тетрадката за долу-горе гладко четене, които учителката раздаваше в дните на отворени врати. До 50-тата страница нищо не се случи, а това си беше голяма мъка за един пишман читател като мен и ме накара за доста време да намразя книгите, като си мислех, че в тях нищо не се случва, а просто хората си нахвърлят някакви думи ей така, за норматив.

Ден 11: Любим филм по книга:
„Интервю с вампир“

Ден 11: „Песен на любимата ми група“ преминава в „любима песен от филм“

Добре де, ето и една песен на група, която супер много харесвам:

Ден 11: Смях

Един баща завел сина си при лекар да види какво е умственото му развитие.
Докторът почнал да му задава въпроси :
– Колко очи има кучето ?
– 2 – отговорило детето.
– Колко уши има кучето ?
– 2 – отговорило детето.
– Колко лапи има кучето ?
На този въпрос детето се обърнало към баща си и го попитал :
– Абе, тоя кретен не е ли виждал куче ?

Реклама