Единадесети пореден


Чопнато от тук 🙂

Днес ми е леко криво, и аз не знам защо. Сигурно ще да е от това, че съседът е изключително надарен с мозък и реши да събуди целия блок в почивен ден по ранни зори, щото му се трошат орехи на терасата. След това се кротна, но късно… Вече има един враг повече 😀
Ден 11: Книгата, която така и не успях да дочета:
„1984“ и „Капитан Немо“! При първата, на всяка прочетена страница, четях две-три от „Морт“, за да си оправя възприятията за света, а и не ми хареса особено. Колкото до втората книжка – бях започнала да я чета, малко след като получих гордостносещото печатче в тетрадката за долу-горе гладко четене, които учителката раздаваше в дните на отворени врати. До 50-тата страница нищо не се случи, а това си беше голяма мъка за един пишман читател като мен и ме накара за доста време да намразя книгите, като си мислех, че в тях нищо не се случва, а просто хората си нахвърлят някакви думи ей така, за норматив.

Ден 11: Любим филм по книга:
„Интервю с вампир“

Ден 11: „Песен на любимата ми група“ преминава в „любима песен от филм“

Добре де, ето и една песен на група, която супер много харесвам:

Ден 11: Смях

Един баща завел сина си при лекар да види какво е умственото му развитие.
Докторът почнал да му задава въпроси :
– Колко очи има кучето ?
– 2 – отговорило детето.
– Колко уши има кучето ?
– 2 – отговорило детето.
– Колко лапи има кучето ?
На този въпрос детето се обърнало към баща си и го попитал :
– Абе, тоя кретен не е ли виждал куче ?

Advertisements

2 коментара (+add yours?)

  1. Mariya Koleva
    Май 18, 2011 @ 11:18:26

    Книгата, която така и не успях да дочета: „Тристрам Шанди“ на Лорънс Стърн. Тя отначало си е кофти, но по едно време човек почва да се пита защо си причинява това, след като е почти сигурно, че няма да се падне на изпита. Не успях и „Дневникът на един никой“ от Честъртън, както и „Признанията на един пушач на опуим“ на Де Куинси. Първата е забавна, ама нещо забозя. А пушачите на опиум не казват нищо интересно… очевидно.
    Обаче успях да прочета „Моби Дик“ след многобройни опити, които датират още от крехката ми 13-та годишнина, когато (не знам как така) началото й ми се стори забавно и до края на училище много пъти стигнах до 6-та глава. В университета имах още няколко опита и накрая се затворих с нея, с норматив и така успях. Нямам намерение да правя същото и за „Тристрам“, така че просто ще го приеме някак си.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: