Ден 8

Вчера най-накрая се озовах във ФЖМК на СУ. Поводът беше Курс по сценарно писане за телевизия, за който bungle така любезно бе споделила.

Аз, като всеки истински българин, ще започна с лошото. Организацията беше доста зле, а и хората се каканижеха до доста след последния момент (започнахме с 21-минутно закъснение). Добре, че не бързах за мача. Но едно момченце с весела прическа съобщи, че „ще се помисли нещо“ и следващия път нещата ще се наредят. Ха, дано, макар само да мрънкам за организацията, щото пак ми се ходи и ще отида 🙂 Запланувала съм само Сиромахов да пропусна…

И друг път съм имала възможност да се срещна с Калин Терзийски. Както каза bungle – той „е голям пич“.

„Личната ми подла цел ( за организирането на този семинар ) е пред вас да си изплача всички мъки и перипетии, през които съм преминал като сценарист… Пахарът ни е пълен и трябва да се разлее. Искаме да споделим опит как сме се прее*авали през годините. Умният човек се учи най-добре от чужд опит. Затова сме се постарали семинарите да са богата каша за вас, от която, като си вземете лъжица, да кусате с кеф.“ 

Ще кусаме, ще кусаме.

Голямо оглеждане падна, за да мога да  се уверя колко невъзможно е да познаеш някой човек сред тълпата само по визията, която ти лично си си изградил за него. Искаше ми се да срещна bungle и Влади, но шансът ни да се познаем беше едно към сто. Добре, че, според Пратчет, такивата шансове се увенчават с успех 😀 😀 😀

„Учените са изчислили, че вероятността нещо толкова явно абсурдно да съществува, е едно на милион.
Но магьосниците пък са изчислили, че шансът едно на милион се пада девет от всеки десет пъти.“

Вторник пак съм там. Дали, ако сложа смешна шапка, ще имам по-голям шанс? 😀

Щастлива съм с три нови придобивки – „Нощна стража“ на Пратчет, „Малкият Никола тръгва пак на училище“ на Госини & Семпе и „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ 🙂 Така започва ден осем.

Ден 8: Последната книга, която ме разплака:

Това беше „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу и беше много отдавна.

Ден 8: Филм, който препоръчвам:


След като на мен горещо ми го бяха препоръчали, аз го харесах супер много, беше мой ред да предам нататък. Филмът е френски, което го прави още по-чаровен. „Детски игри“ („Jeux d’enfants“, „Love me if you dare“).

Ден 8: Песен, която знам наизуст:

Ден 8:

Овчар си пасял овчицата, обаче много се изморил и решил да се прибира на автостоп. Спрял един Мерцедес. Шофьорът му казал:
– Дядо, теб ще те качим, ами овцата?
– Няма страшно, тя ще си топурка отзаде.
Сяда овчарят в колата и шофьорът подкарва с 10 км/ч. Гледа назад, овцата си бяга. Ускорява на 40… още си бяга. Вдига 100… овцата все си бяга. Шашнат, нашият вдига до 180 и гледа овцата оплезила език. Доволен казва:
– Дядо, овцата ти нещо се оплези…
– Накъде се е оплезила?
– Ами… наляво.
– А, споко, ще изпреварва…

Advertisements

12 Коментари (+add yours?)

  1. bungle
    Май 04, 2011 @ 11:07:10

    Хаха, страхотно е, че си записала точните цитати. 🙂 Аз пуснах снимка в блога, не че се вижда нещо, хаха, ако се познаеш те признавам. 😀 Следващият път с табелки на врата, хаха. 😀

    Отговор

    • weasell
      Май 04, 2011 @ 11:38:34

      Е, моят гръб е ей там в ляво, дето го няма. Как си ме отрязала. Бива ли такaва цензура 😀 😀 😀 Следващия път ще позирам за снимка с табелката на врата 😀

      Отговор

      • weasell
        Май 04, 2011 @ 13:26:22

        Или пак можем да направим някоя среща на седмия чин в ляво (само да се разберем кое ляво) 😀

  2. bungle
    Май 04, 2011 @ 15:02:37

    Хаха, deal. 😀

    Отговор

  3. Влади Неколов
    Май 04, 2011 @ 20:37:42

    Е, при мен шансът да ви видя беше малко по-голям от едно към сто, защото не успях да дойда 😦 Нищо де, дано следващият вторник стане. бтв Значи седмият чин вляво 🙂

    Отговор

  4. bungle
    Май 04, 2011 @ 22:00:35

    Хаха, жалко, че нямаме вътрешен човек, че да ни нагъне една табелка резерве. 😀 😀 😀

    Отговор

  5. Mariya Koleva
    Май 05, 2011 @ 11:20:22

    ха, че интересно! дано да ти хареса и нататък.

    Отговор

  6. Mariya Koleva
    Май 18, 2011 @ 11:04:02

    Книгата, която ме разплака: Последно ме разплакаха „Клетниците“ и „Чичо Томовата колиба“. Какво да се прави – драмата винаги действа.

    Отговор

    • weasell
      Май 18, 2011 @ 11:24:12

      Първата не ме е разплаквала, но и аз добре си поревах на последните редове на „Чичо Томовата колиба“. Всъщност това бе първата и последната книга, която ме разплака, беше преди 10 години…

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: