И неусетно настъпи ден две.
Животът по принцип има склонността да става скучноват, затова ние трябва да си го правим шарен…
Предишната седмица започна с три неуспешни опита да отида на лекции. Добре де, с два неуспешни да се излюпя от леглото и с един да събудя съвестта си. Давам грешни пари за тази магистратура. Поне да научавах нещо, но то няма и много от кой. Според един от преподавателите ми, „експертна група е група от експерти“, според друг Кипър е на Сърбия. Никой не ми е виновен. Поне да се бях възползвала от безработността си, да си бях написала 4-те курсови работи, да си бях разработила 30 и няколкото теми и да бях започнала да пиша магистърската си теза. Но защо? Защо, щом мога да си лентяйствам и да гледам в една точка с небивъл интерес?
В средата на седмицата ходих на постановка в НАТФИЗ. Гледахме „Отблизо“ и беше много добро. Докато го гледах, въобще не се сетих за филма. Приятната ми компания ми напомни за него. Искам да заявя честно и откровено, че постановката беше 100 пъти по-добра, а актьорите, макар млади и не толкова опитни, бяха много по-въздействащи от Натали Портман, Джулия Робъртс, Клайв Оуен и Джъд Лоу. Много цинична, много трагикомична и много истинска постановка. Браво.
Но не за постановката идеше реч, а за времето. Да, тази чудесна тема за разговор. Докато стигна до метрото ме пече слънце, от метрото до НАТФИЗ – брули вятър, когато излязохме от театъра – валя ни дъжд, а от метрото до дома – не какво да е – а сняг на ей такива парцали. Добре поне, че не беше студено, както се очаква, когато вали сняг, защото бях по пантофки, тънка ризка и пролетно якенце. Прибирам се и мъжът: „Я, ама ти защо си на снежен човек“. Защо ли?
Колеги ме поканиха на по бира. Чудесно! Обичам бира. Докато поръчвах поредната, някакъв развихрен младеж падна в краката ми. Е, след пет секунди падна и под бара, защото много му бяха текилите и ентусиазма, но за това историята мълчи. Той просто падна в краката ми!
Ден 2 – Песен, която не харесвам
Обичам такава музика, но от това парче ми разстройва стомаха.
Ден 2 – Книгата, с която се научих да чета
Сборник с български народни приказки… или беше „Хитър Петър“…
Ден 2 – Последният филм, който гледах:
„Лесна, а?“. Мразя американски тийн комедийки, но този, да си призная, не беше лош 🙂
И виц за Ден 2:
Един катаджия спира шофьор и го пита:
– Знаете ли за какво ви спрях?
Водачът отговаря:
– Знам, ама нямам.
weasell
Апр 28, 2011 @ 11:35:19
И аз гледах тези Лесна, а 😀
Апр 28, 2011 @ 11:37:37
тези дни имах предвид :)))
Апр 28, 2011 @ 11:40:24
И допадна ли ти? Актрисата е много сладка 🙂
Апр 28, 2011 @ 12:38:17
дааа 🙂
Апр 28, 2011 @ 11:51:19
Аз малко по-отдавна го гледах, симпатично филмче. Като се сетя за него и в главата ми зазвучава „I got a pocket, got a pocketful of sunshine…“ 😀
Хареса ми, че съчетаваш трите предизвикателства. Както сама каза по повод на моето книжно, нямаме допирни точки 🙂
Апр 28, 2011 @ 21:58:21
Така е по-забавно 😀
Апр 28, 2011 @ 12:38:43
btw, песента на мен също ми е адски неприятна 😀
Апр 28, 2011 @ 21:59:02
В последно време такива стават хитове. Светът е странно място 😀 Не е за всички 🙂
Май 18, 2011 @ 10:53:14
Книгата, с която се научих да чета: Това не може да е сериозен въпрос. Човек се научава да чете със заглавията на вестниците, поне така научава буквите. Така – първата книга, която заех от училищната библиотека в 1ви клас (голямо вълнение беше) е „През гори и води“ на Ем. Станев. Беше лъскава, прекрасна и много се страхувах да не я повредя нещо, затова прелиствах много внимателно. Прочетох я веднага, но ми беше неудобно да я върна на следващия ден, да не би библиотекарката да помисли, че не съм я прочела. Задържах я няколко дни. Научих я наизуст.
Май 18, 2011 @ 11:14:48
Има се предвид – която ти е разпалила любовта към четенето. Първата книга, която аз бях взела от училищната библиотека, ме беше толкова завладяла, че я сричах в движение, докато се прибирах от даскало. Толкова бях запленена, че се тряснах в един стълб. Имах цицина дълго време. Тогава май малко бях понамразила четенето 😉