Ден 2

И неусетно настъпи ден две.

Животът по принцип има склонността да става скучноват, затова ние трябва да си го правим шарен…

Предишната седмица започна с три неуспешни опита да отида на лекции. Добре де, с два неуспешни да се излюпя от леглото и с един да събудя съвестта си. Давам грешни пари за тази магистратура. Поне да научавах нещо, но то няма и много от кой. Според един от преподавателите ми, „експертна група е група от експерти“, според друг Кипър е на Сърбия. Никой не ми е виновен. Поне да се бях възползвала от безработността си, да си бях написала 4-те курсови работи, да си бях разработила 30 и няколкото теми и да бях започнала да пиша магистърската си теза. Но защо? Защо, щом мога да си лентяйствам и да гледам в една точка с небивъл интерес?

В средата на седмицата ходих на постановка в НАТФИЗ. Гледахме „Отблизо“ и беше много добро. Докато го гледах, въобще не се сетих за филма. Приятната ми компания ми напомни за него. Искам да заявя честно и откровено, че постановката беше 100 пъти по-добра, а актьорите, макар млади и не толкова опитни, бяха много по-въздействащи от Натали Портман, Джулия Робъртс, Клайв Оуен и Джъд Лоу. Много цинична, много трагикомична и много истинска постановка. Браво.

Но не за постановката идеше реч, а за времето. Да, тази чудесна тема за разговор. Докато стигна до метрото ме пече слънце, от метрото до НАТФИЗ – брули вятър, когато излязохме от театъра – валя ни дъжд, а от метрото до дома – не какво да е – а сняг на ей такива парцали. Добре поне, че не беше студено, както се очаква, когато вали сняг, защото бях по пантофки, тънка ризка и пролетно якенце. Прибирам се и мъжът: „Я, ама ти защо си на снежен човек“. Защо ли?

Колеги ме поканиха на по бира. Чудесно! Обичам бира. Докато поръчвах поредната, някакъв развихрен младеж падна в краката ми. Е, след пет секунди падна и под бара, защото много му бяха текилите и ентусиазма, но за това историята мълчи. Той просто падна в краката ми!

Ден 2 – Песен, която не харесвам
Обичам такава музика, но от това парче ми разстройва стомаха.

Ден 2 – Книгата, с която се научих да чета
Сборник с български народни приказки… или беше „Хитър Петър“…

Ден 2 – Последният филм, който гледах:
„Лесна, а?“. Мразя американски тийн комедийки, но този, да си призная, не беше лош 🙂

И виц за Ден 2:
Един катаджия спира шофьор и го пита:
– Знаете ли за какво ви спрях?
Водачът отговаря:
– Знам, ама нямам.

Advertisements

11 коментара (+add yours?)

  1. Nadinka
    Апр 28, 2011 @ 11:35:19

    И аз гледах тези Лесна, а 😀

    Отговор

  2. Nadinka
    Апр 28, 2011 @ 11:37:37

    тези дни имах предвид :)))

    Отговор

  3. Деси
    Апр 28, 2011 @ 11:51:19

    Аз малко по-отдавна го гледах, симпатично филмче. Като се сетя за него и в главата ми зазвучава „I got a pocket, got a pocketful of sunshine…“ 😀

    Хареса ми, че съчетаваш трите предизвикателства. Както сама каза по повод на моето книжно, нямаме допирни точки 🙂

    Отговор

  4. Nadinka
    Апр 28, 2011 @ 12:38:43

    btw, песента на мен също ми е адски неприятна 😀

    Отговор

  5. Trackback: Ден 16 « Блогът на Янина
  6. Mariya Koleva
    Май 18, 2011 @ 10:53:14

    Книгата, с която се научих да чета: Това не може да е сериозен въпрос. Човек се научава да чете със заглавията на вестниците, поне така научава буквите. Така – първата книга, която заех от училищната библиотека в 1ви клас (голямо вълнение беше) е „През гори и води“ на Ем. Станев. Беше лъскава, прекрасна и много се страхувах да не я повредя нещо, затова прелиствах много внимателно. Прочетох я веднага, но ми беше неудобно да я върна на следващия ден, да не би библиотекарката да помисли, че не съм я прочела. Задържах я няколко дни. Научих я наизуст.

    Отговор

    • weasell
      Май 18, 2011 @ 11:14:48

      Има се предвид – която ти е разпалила любовта към четенето. Първата книга, която аз бях взела от училищната библиотека, ме беше толкова завладяла, че я сричах в движение, докато се прибирах от даскало. Толкова бях запленена, че се тряснах в един стълб. Имах цицина дълго време. Тогава май малко бях понамразила четенето 😉

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: