Ден 2

И неусетно настъпи ден две.

Животът по принцип има склонността да става скучноват, затова ние трябва да си го правим шарен…

Предишната седмица започна с три неуспешни опита да отида на лекции. Добре де, с два неуспешни да се излюпя от леглото и с един да събудя съвестта си. Давам грешни пари за тази магистратура. Поне да научавах нещо, но то няма и много от кой. Според един от преподавателите ми, „експертна група е група от експерти“, според друг Кипър е на Сърбия. Никой не ми е виновен. Поне да се бях възползвала от безработността си, да си бях написала 4-те курсови работи, да си бях разработила 30 и няколкото теми и да бях започнала да пиша магистърската си теза. Но защо? Защо, щом мога да си лентяйствам и да гледам в една точка с небивъл интерес?

В средата на седмицата ходих на постановка в НАТФИЗ. Гледахме „Отблизо“ и беше много добро. Докато го гледах, въобще не се сетих за филма. Приятната ми компания ми напомни за него. Искам да заявя честно и откровено, че постановката беше 100 пъти по-добра, а актьорите, макар млади и не толкова опитни, бяха много по-въздействащи от Натали Портман, Джулия Робъртс, Клайв Оуен и Джъд Лоу. Много цинична, много трагикомична и много истинска постановка. Браво.

Но не за постановката идеше реч, а за времето. Да, тази чудесна тема за разговор. Докато стигна до метрото ме пече слънце, от метрото до НАТФИЗ – брули вятър, когато излязохме от театъра – валя ни дъжд, а от метрото до дома – не какво да е – а сняг на ей такива парцали. Добре поне, че не беше студено, както се очаква, когато вали сняг, защото бях по пантофки, тънка ризка и пролетно якенце. Прибирам се и мъжът: „Я, ама ти защо си на снежен човек“. Защо ли?

Колеги ме поканиха на по бира. Чудесно! Обичам бира. Докато поръчвах поредната, някакъв развихрен младеж падна в краката ми. Е, след пет секунди падна и под бара, защото много му бяха текилите и ентусиазма, но за това историята мълчи. Той просто падна в краката ми!

Ден 2 – Песен, която не харесвам
Обичам такава музика, но от това парче ми разстройва стомаха.

Ден 2 – Книгата, с която се научих да чета
Сборник с български народни приказки… или беше „Хитър Петър“…

Ден 2 – Последният филм, който гледах:
„Лесна, а?“. Мразя американски тийн комедийки, но този, да си призная, не беше лош 🙂

И виц за Ден 2:
Един катаджия спира шофьор и го пита:
– Знаете ли за какво ви спрях?
Водачът отговаря:
– Знам, ама нямам.