В леглото с Удхаус

Хората се разболяват зимно време, щото без това си е скучен сезон и нямам много какво да се прави, а болен в леглото имаш достатъчно време да си направиш равносметка. От филми и книги не съм се лишавала през последния месец. Може да се каже, че безработните се забавляват много добре. Е малко страдат социалните контакти, но на нощното ми шкафче има една приятна купчинка с качествена литература, на която с голямо удоволствие се отдавам.

„Туп!“. Обичам Пратчет, но хич не обичам стражите. Е, не че не ги чета, напротив даже, но те са ми най-несимпатични, макар да тая особено топли чувства към Керът. Историята за Куумската долина е увлекателна и пълна с лафове по пратчетовски, но много политическа. Аз си обичам най-много вещиците и техните перипетии, показващи къде е мястото на жените в този уж мъжки свят.

Само Пратчет може да каже толкова истина с толкова малко думи и толкова много хумор, само той може да направи такава пародия на живота, че и животът да си я хареса. „Отидох, видях, купих си тениска.

„Докато троловете на Хризопрас смогваха да се перчат неподвижно, Тухльо почти успя да се навре в празното пространство. По принцип за да се свреш зад някого, трябват поне двама, но в случая имаше трол, който се опитва да се скрие зад себе си. Никой не би могъл да се скрие зад Тухльо: като за трол беше хърбав до степен на щърбавост. Лишеите му бяха евтини и сплъстени, далеч от истината – може би онова, което правеха от стъбла на броколи в задните улички на Кариерния път. Поясът му от черепи бе позор, някои от тях явно бяха от типа папиемаше, които можеха да се купят от всяка сергия за дрънкулки. Единият беше с червен нос.
Той се озърна нервно, а бухалката с тупване изпадна от пръстите му.
– В големо копро съм, а? – измънка той.
– Очевидно трябва да си поговорим – отвърна Керът. – Искаш ли адвокат?
– Не, вече ядох.
– Ядеш адвокати? – изуми се Керът.
Тухльо зяпна в него с празен поглед, докато не събра достатъчно мозък.
– Как им викаха на ония работи, дето почват да се сучат и увъртат, като ги захапеш?
Керът обърна очи към Детритус и Ангуа за помощ.
– Може и да са адвокати – отстъпи накрая.
– Набъбват, като ги наквасиш в нещо – додаде Тухльо, сякаш провеждаше съдебно разследване.
– Тогава по-верочтно са спагети? – предположи Керът.
– Може. В пакет с разни лепенки. Ъхъ, спагети.
– Имах предвид – уточни Керът – при разговора искаш ли някой да е на твоя страна?
– Да, моля. Сички.“

„За мишките и хората“, Джон Стайнбек. Може би бях с големи очаквания, затова нещо не се сработихме с тази книга. Не ми въздейства, не ми хареса. Сигурно нещо се е изгубило при мен. Може би грешката е в моя телевизор, тъй като повестта е обявена за световна класика, а аз нещо не успях да я оценя по достойнство. Забелязала съм го и при филмите – колкото повече Оскара има (да не говорим за номинациите), толкова по-малко ми харесва лентата. Съдба.

Културните индустрии и продуцентството са изключително интересни области. На тях беше посветена и дипломната ми работа. Получи се много добре. За това много ми помогна „Телевизията – културна индустрия“ на Михаил Мелтев. В този свой труд авторът разкрива пред читателите „онази част, която остава скрита зад светлината на синия екран“. „Давам си сметка, че телевизионната индустрия и производство е огромна територия, която не може да се обхване в една монография. Съществуват много бели полета, които, надявам се, няма дълго да останат неизследвани“, пише Мелтев. Тази книга е абсолютно на прав път.

Удхаусовата „Пълен напред, Джийвс“… Ами, това е книгата с главно „Ж“ като Гълъбово. Много ми хареса. Така не се бях смяла от много време. На фона на всички други, които запълват страниците с огромни и ненужни описания и на най-малките подробности, дали от желание да подсилят въздействието, дали защото имат норматив, който трябва да покрият, сър Пелъм Гренвил Удхаус може би е най-пестеливият на описания и най-динамичният автор. В цялата книга нямаше и една сцена, която да се проточва дълго, която да натежава или да е излишна. Казано честно, всичко беше чудесно!

В момента чета „Богът на дребните неща“ от Арундати Рой, „Залезът на рекламата и възходът на пъблик рилейшънс“ от Ал и Лаура Рийс и „Приятелство от пандиза“ от Оливия Голдсмит, а на опашка чакат „Малки богове“ на Пратчет и „Много гот“ на Кармен Рийд.

Advertisements

13 коментара (+add yours?)

  1. cinemascrotum
    Апр 12, 2011 @ 07:57:15

    „Малки богове“ ми хареса, класически Пратчет си е. Препоръчвам ти да прочетеш и „Добри поличби“, ако още не си.

    Отговор

    • weasell
      Апр 12, 2011 @ 11:14:36

      Не, не съм я чела, но проблемът е, че не мога да я намеря по книжарниците. Има я в електронен вариант, но тези очи не съм ги намерила на пътя… май 😀 😀 😀
      Забелязала съм, че в книжарниците (дори и на щанда на издателството на Панаира на книгата) имаше всичко на всичко 5 – 6 книги. Жалко…

      Отговор

  2. D3t3l1nkA
    Апр 13, 2011 @ 09:13:39

    Може да осъществим един социален контакт тези дни преди Коледа. :))) Като гледам колко е студенично, може на чайче да те водя в Неделята на Плиска. ???

    Отговор

  3. Ваня
    Апр 13, 2011 @ 20:18:00

    За Стайнбек не се коси, а давай напред с Удхаус 😀
    Изглежда се вълнуваш от PR, препоръчвам ти „Бащата на манипулацията“ на Лари Тай, ако си я пропуснала. 😉

    Отговор

    • weasell
      Апр 13, 2011 @ 21:42:55

      О, не съм я пропуснала. Бях удивена от Бернайс и нещата, които прави. От това да направи зеления цвят моден, през това да накара американците да гледат балет и жените да пишат, до това да предизвика война – колкото и лошо, от една страна, толкова и като ПР и баща на манипулацията просто няма равен!

      Отговор

  4. midnight
    Апр 17, 2011 @ 19:16:29

    по оттошетие на Добри поличби – мога да ти я заема, наистина няма да съжаляващ, нищо че вещиците не присъстват там :)))

    като спомена Мелтев.. кое психиатрично заведение си завършила? 🙂

    Отговор

    • weasell
      Апр 17, 2011 @ 20:58:58

      Аз съм си обещала, че всички книжки от Света на диска ще бъдат мои. Работя по въпроса. Сега в Стара Загора ще видя какво има из книжарниците, защото тук удрям на камък.
      УНСС се нарича моето психиатрично заведение. Но не съм го завършила съвсем. Все още там съм хоспитализирана 🙂 🙂 🙂

      Отговор

  5. midnight
    Апр 17, 2011 @ 21:19:39

    много странно, щото аз пък тук я виждам навсякъде. последно за около 12 лв. ама стискам палци де..

    п.п. последно, наистина ли Утре Носете Съответната Сума или не?

    Отговор

    • weasell
      Апр 18, 2011 @ 10:07:29

      Може моите детективски или пазарни умения да не вършат работа и затова да не мога да я намеря. Но и моят инат ще проработи и ще я имам 😀

      За УНСС – не. Аз уча вече пета година там, магистратура съм сега, не съм се засичала с такъв случай. Нито на мен, нито на никой покрай мен. А то за всички университети си има един такъв имидж. Щеше на всички ни да е толкова по-лесно, ако беше вярно 🙂

      Отговор

  6. Лита
    Май 11, 2011 @ 11:27:36

    оо, направо ти завиждам, че Малки богове ти предстои – една от най-любимите ми на Пратчет 🙂
    и Удхаус ми е любим, даже таман се замислих, че отдавна не съм го препрочитала, а трябва да си го опресня 🙂

    инак За мишките и хората, помня, че като я четох, бях направо занемяла – не мога да кажа, че ми хареса, а по скоро ме развълнува и ме накара да мисля за нея сигурно цяла седмица – каквото и да правех, се хващах че чопля мислено върху нея 🙂

    Отговор

    • weasell
      Май 16, 2011 @ 10:56:33

      Това е литературата – на всеки му действа по различен начин – според характера, опита, настроението. Важното е, че въздейства, затова й е отдаваме. Брех, колко дълбокомиснено прозрение направих с леко еротичен привкус 😉 Сега е времето да се из*кам на метеното, дето се вика 😉
      Поздрави 🙂

      Отговор

  7. Trackback: Светът не свърши… май « Блогът на Янина

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: