В леглото с Удхаус

Хората се разболяват зимно време, щото без това си е скучен сезон и нямам много какво да се прави, а болен в леглото имаш достатъчно време да си направиш равносметка. От филми и книги не съм се лишавала през последния месец. Може да се каже, че безработните се забавляват много добре. Е малко страдат социалните контакти, но на нощното ми шкафче има една приятна купчинка с качествена литература, на която с голямо удоволствие се отдавам.

„Туп!“. Обичам Пратчет, но хич не обичам стражите. Е, не че не ги чета, напротив даже, но те са ми най-несимпатични, макар да тая особено топли чувства към Керът. Историята за Куумската долина е увлекателна и пълна с лафове по пратчетовски, но много политическа. Аз си обичам най-много вещиците и техните перипетии, показващи къде е мястото на жените в този уж мъжки свят.

Само Пратчет може да каже толкова истина с толкова малко думи и толкова много хумор, само той може да направи такава пародия на живота, че и животът да си я хареса. „Отидох, видях, купих си тениска.“

„Докато троловете на Хризопрас смогваха да се перчат неподвижно, Тухльо почти успя да се навре в празното пространство. По принцип за да се свреш зад някого, трябват поне двама, но в случая имаше трол, който се опитва да се скрие зад себе си. Никой не би могъл да се скрие зад Тухльо: като за трол беше хърбав до степен на щърбавост. Лишеите му бяха евтини и сплъстени, далеч от истината – може би онова, което правеха от стъбла на броколи в задните улички на Кариерния път. Поясът му от черепи бе позор, някои от тях явно бяха от типа папиемаше, които можеха да се купят от всяка сергия за дрънкулки. Единият беше с червен нос.
Той се озърна нервно, а бухалката с тупване изпадна от пръстите му.
– В големо копро съм, а? – измънка той.
– Очевидно трябва да си поговорим – отвърна Керът. – Искаш ли адвокат?
– Не, вече ядох.
– Ядеш адвокати? – изуми се Керът.
Тухльо зяпна в него с празен поглед, докато не събра достатъчно мозък.
– Как им викаха на ония работи, дето почват да се сучат и увъртат, като ги захапеш?
Керът обърна очи към Детритус и Ангуа за помощ.
– Може и да са адвокати – отстъпи накрая.
– Набъбват, като ги наквасиш в нещо – додаде Тухльо, сякаш провеждаше съдебно разследване.
– Тогава по-верочтно са спагети? – предположи Керът.
– Може. В пакет с разни лепенки. Ъхъ, спагети.
– Имах предвид – уточни Керът – при разговора искаш ли някой да е на твоя страна?
– Да, моля. Сички.“

„За мишките и хората“, Джон Стайнбек. Може би бях с големи очаквания, затова нещо не се сработихме с тази книга. Не ми въздейства, не ми хареса. Сигурно нещо се е изгубило при мен. Може би грешката е в моя телевизор, тъй като повестта е обявена за световна класика, а аз нещо не успях да я оценя по достойнство. Забелязала съм го и при филмите – колкото повече Оскара има (да не говорим за номинациите), толкова по-малко ми харесва лентата. Съдба.

Културните индустрии и продуцентството са изключително интересни области. На тях беше посветена и дипломната ми работа. Получи се много добре. За това много ми помогна „Телевизията – културна индустрия“ на Михаил Мелтев. В този свой труд авторът разкрива пред читателите „онази част, която остава скрита зад светлината на синия екран“. „Давам си сметка, че телевизионната индустрия и производство е огромна територия, която не може да се обхване в една монография. Съществуват много бели полета, които, надявам се, няма дълго да останат неизследвани“, пише Мелтев. Тази книга е абсолютно на прав път.

Удхаусовата „Пълен напред, Джийвс“… Ами, това е книгата с главно „Ж“ като Гълъбово. Много ми хареса. Така не се бях смяла от много време. На фона на всички други, които запълват страниците с огромни и ненужни описания и на най-малките подробности, дали от желание да подсилят въздействието, дали защото имат норматив, който трябва да покрият, сър Пелъм Гренвил Удхаус може би е най-пестеливият на описания и най-динамичният автор. В цялата книга нямаше и една сцена, която да се проточва дълго, която да натежава или да е излишна. Казано честно, всичко беше чудесно!

В момента чета „Богът на дребните неща“ от Арундати Рой, „Залезът на рекламата и възходът на пъблик рилейшънс“ от Ал и Лаура Рийс и „Приятелство от пандиза“ от Оливия Голдсмит, а на опашка чакат „Малки богове“ на Пратчет и „Много гот“ на Кармен Рийд.

Реклама