„Автобиография“

„Роден съм на 30 ноември 1835 г. в почти незабележимото селце Флорида, област Мънро, щат Мисури. Родителите ми са се преселили в Мисури в началото на тридесетте години; не помня точната дата, защото тогава още не съм бил роден и никак не съм се интересувал от подобни неща… Селото имаше сто души жители и аз увеличих населението му с един процент. Малцина са бележитите исторически личности, които са направили толкова много за родното си място.“

С тези редове започва великолепната „Автобиография“ на Марк Твен. Това е книга за чудо и приказ. Един прочит не й е достатъчен. Като автобиография, тя върви бавно, не можеш да я вземеш на един дъх, но на моменти оставаш без дъх – от смях, от интерес, от мъка. Между двете розови корици е събран един живот – с хубавите му страни, с трудностите, с любовта, с кривванията от правия път, без да ни е спестено нищо. Тук бащата на Том и Хък не се е свенил да ни покаже себе си от всички страни, е, да не обобщаваме така, но от почти всички. С много самоирония, много хумор и откровения е изпълнен този разказ на разказите.

„Неотдавна един от Мисури ми изпрати снимка на къщата, в която съм се родил. Досега винаги съм твърдял, че тя е палат, но занапред ще внимавам повече в приказките си.“

„За добро или за зло ние продължаваме да поучаваме Европа. Изпълняваме длъжността на учители вече повече от един век и четвърт. Никой не ни е избирал за нея, просто си я присвоихме. Англосаксонци сме. На миналогодишния банкет на организацията, която се нарича „Клуб на всички краища на света“, председателят, висш запасен офицер от редовната армия, заяви високо и въодушевено: „Ние сме англосаксонци, а когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема“.
… Великото изказване на този войн, изтълкувано със значението, което влагаше той в него, на обикновен английски език значи: „Англичаните и американците са крадаци, разбойници, пирати и ние се гордеем, че сме част от това съчетание“.

Много интересно е решението за биография в автобиографията. Тринадесетгодишната му дъщеря Сузи, която той признава за „честен летописец“, пише за него:

„Онзи ден папа каза: „Аз съм мъгуъмп (вожд), а един мъгуъмп е чист до дъното на душата си.“ (Папа знае, че му пиша биография, и каза това нарочно, та да го запиша.) Той мрази да ходи на черква и аз не можех да разбера защо, но сега разбирам: онзи ден той каза, че не можел да търпи да слуша друг освен себе си, а когато той говорел, можел да се слуша с часове, без да му омръзне, което, разбира се, беше казано на шега, но аз съм сигурна, че в тази шега има нещо вярно.“

„Папа има доста остър език, но аз си мисля, че не е бил толкова остър, когато се е оженил за мама. Една негова позната обича да прекъсва другите, когато говорят, и папа каза веднъж на мама да каже на мъжа на тези жена: „Добре, че жена ти я е нямало, когато бог е казвал „Да бъде светлина“.
… Аз наистина бях казал това, което Сузи цитира, и до ден днешен съм почти сигурен, че ако тази дама би се случила някъде наблизо, когато създателят е рекъл „Да бъде светлина“, тя щеше да го прекъсне и щяхме да си останем без светлина за вечни времена.

А любимата ми история е за срещата на Твен с Бел и първия частен телефон в света. Но нека всеки сам си я прочете 🙂

Реклама