„Автобиография“

„Роден съм на 30 ноември 1835 г. в почти незабележимото селце Флорида, област Мънро, щат Мисури. Родителите ми са се преселили в Мисури в началото на тридесетте години; не помня точната дата, защото тогава още не съм бил роден и никак не съм се интересувал от подобни неща… Селото имаше сто души жители и аз увеличих населението му с един процент. Малцина са бележитите исторически личности, които са направили толкова много за родното си място.“

С тези редове започва великолепната „Автобиография“ на Марк Твен. Това е книга за чудо и приказ. Един прочит не й е достатъчен. Като автобиография, тя върви бавно, не можеш да я вземеш на един дъх, но на моменти оставаш без дъх – от смях, от интерес, от мъка. Между двете розови корици е събран един живот – с хубавите му страни, с трудностите, с любовта, с кривванията от правия път, без да ни е спестено нищо. Тук бащата на Том и Хък не се е свенил да ни покаже себе си от всички страни, е, да не обобщаваме така, но от почти всички. С много самоирония, много хумор и откровения е изпълнен този разказ на разказите.

„Неотдавна един от Мисури ми изпрати снимка на къщата, в която съм се родил. Досега винаги съм твърдял, че тя е палат, но занапред ще внимавам повече в приказките си.“

„За добро или за зло ние продължаваме да поучаваме Европа. Изпълняваме длъжността на учители вече повече от един век и четвърт. Никой не ни е избирал за нея, просто си я присвоихме. Англосаксонци сме. На миналогодишния банкет на организацията, която се нарича „Клуб на всички краища на света“, председателят, висш запасен офицер от редовната армия, заяви високо и въодушевено: „Ние сме англосаксонци, а когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема“.
… Великото изказване на този войн, изтълкувано със значението, което влагаше той в него, на обикновен английски език значи: „Англичаните и американците са крадаци, разбойници, пирати и ние се гордеем, че сме част от това съчетание“.

Много интересно е решението за биография в автобиографията. Тринадесетгодишната му дъщеря Сузи, която той признава за „честен летописец“, пише за него:

„Онзи ден папа каза: „Аз съм мъгуъмп (вожд), а един мъгуъмп е чист до дъното на душата си.“ (Папа знае, че му пиша биография, и каза това нарочно, та да го запиша.) Той мрази да ходи на черква и аз не можех да разбера защо, но сега разбирам: онзи ден той каза, че не можел да търпи да слуша друг освен себе си, а когато той говорел, можел да се слуша с часове, без да му омръзне, което, разбира се, беше казано на шега, но аз съм сигурна, че в тази шега има нещо вярно.“

„Папа има доста остър език, но аз си мисля, че не е бил толкова остър, когато се е оженил за мама. Една негова позната обича да прекъсва другите, когато говорят, и папа каза веднъж на мама да каже на мъжа на тези жена: „Добре, че жена ти я е нямало, когато бог е казвал „Да бъде светлина“.
… Аз наистина бях казал това, което Сузи цитира, и до ден днешен съм почти сигурен, че ако тази дама би се случила някъде наблизо, когато създателят е рекъл „Да бъде светлина“, тя щеше да го прекъсне и щяхме да си останем без светлина за вечни времена.

А любимата ми история е за срещата на Твен с Бел и първия частен телефон в света. Но нека всеки сам си я прочете 🙂

Advertisements

2 Коментари (+add yours?)

  1. lammoth
    Апр 09, 2011 @ 08:59:33

    Твен е голям. Не знам как се получават такива съвпадения, но преди няколко дни си купих за 2 лева „Писма от земята“. Страхотна, там са му най-добрите разкази, включително „Най-низшето животно“ и разказите от „Архиви на Адамовото семейство“ 🙂

    Отговор

  2. weasell
    Апр 09, 2011 @ 13:34:57

    „Новото създание с дългата коса е голяма работа. Постоянно тича наляво-надясно и ме следва. Не ми харесва така, не ми е до компания. Желая да си седи при другите животни… Днес е облачно, духа източен вятър, мисля, че ще ни завали. Нас? Откъде я извадих тази дума? — а, сега си спомням, новото същество я използва.
    … Тази сутрин видях новото същество да брули ябълки от забраненото дърво.
    … Наистина, не съжалявах, че дойде при мен, тъй като нямаше нищо наоколо, а тя носеше няколко от онези ябълки. Бях толкова гладен, че им се зарадвах. Беше против принципите ми, но разбрах, че принципите ми нямат никаква сила, ако си гладен.“

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: