Храна за очите…

… и само за там или историята на едно суши, на моето суши.
18-19 години си живях добре. Имах си закуска, обяд и вечеря, тук-таме и някои междинни яденета у дома, приготвени от най-добрия готвач в света – мама. Обаче станах студент и притока на вкусна храна секна, щото мама се оказа на има-няма 230 км. разстояние. Примирих се, че няма вече да ми е така вкусно, освен на Великден, Коледа и още три-четири съботи и недели, и си похапвах в кръчми, ресторантчета и пицарийки. Тъй като моите готварски умения клоняха към нула, като изключим специализацията ми в препечени филийки и претопляне в микровълновата, се хранех навън. Но това не е особено икономично, както се оказа. Но не това ме подтикна към кулинарията. Преломният момент бе един изключително гладен и дъждовен петък, когато неистово ми се преяде домати с ориз. Да, тъй като това го няма в никое заведение, а аз нямам лампата на Аладин да си го поръчам, се наложи да сменя тактиката. Имам друго вълшебно нещо – телефон. И последва един 30-минутен разговор с мама, след който тясната ми специализация в препечените филийки се поразшири леко и с основно ястие – доматки с ориз. И, да ви кажа, много съм добра. То не е голяма философия, ама отприщи истински талант, честно. Сега съм бомба с мусаки, яхнии, супи, печено и още, и още 😉
Един злочест ден, реших, че вече съм много добра и нищо не може да ми се опре. Отидох с нещастен съучастник в магазина и накупихме провизии за не какво да е, а за суши. Само да уточня, че не ядем водорасли, почти никаква риба, раци и всякакви морски работи, джинджифил, не обичаме соев сос, но много ни се ядеше суши. Странно. Та оставихме 60 лева в хипермаркета и се запътихме към печката. Всичко стана супер красиво. Наистина! Обаче, да си го призная, не искам да си спомням нищо друго от тази вечеря, освен чашите с вино, които бяха точно с цел забравяне. Като за капак на всичко направих и шоколадови сладки с прясна мента – не го правете, само звучи добре. И сега отново се връщам към мусаките, яхниите, пастата, супите и пилето с ориз.

Advertisements

2 коментара (+add yours?)

  1. Нинчо
    Юни 27, 2010 @ 21:33:00

    Нищо не разбрах аз от това суши. Протестирам!

    П.С. Харесва ми!

    Отговор

  2. weasell
    Юни 27, 2010 @ 22:07:43

    Не че не ми допада как протестираш, но ще ти направя някой ден! За к’во съм си взела бамбукова рогозка! Ама за мен са зеленчуците, да знаеш 🙂

    П.С. Благодаря!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: