Мечти под юргана

Отвори очи и видя, че слънцето се е показало. „Добро утро“ му каза и пак се скри под юргана. Там беше тъй хубаво – топло, удобно, скрито, като в утроба. Под завивките нямаше страх от тъмното, страх от високото, страх от огледалото. Нямаше нищо лошо там. Само топлина и мечти. А мечти да искаш – едва се побираха всички. Но и за тях щеше да дойде време. Сега си чакаха кротко и се трупаха ли трупаха. След само „още пет минути“ щеше да стане, да отиде и да направи кафе, макар да си беше казал „без зависимости“, да пусне компютъра и да заживее в един друг свят. Защо ли никой не иска да живее в настоящия, а търси алтернатива?Ето затова има толкова паралелни светове, за да поберат всички, защото юрганите са малко…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: