„Нарцис“ – Караваджо
Нарцис е един от най-ярките образи в древногръцката митология. Той бил син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете ще доживее до дълбока старост, ако никога не види лицето си.
Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. От тук има две версии… Според едната отхвърлените жени поискали да го накажат и богинята на правосъдието Немезида чула желанията им. Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице, той, разсеян и влюбен, понечил да целуне отражението си и се удавил. Според другата версия един от херувимите бил влюбен в отхвърлената от Нарцис нимфа Ехо и решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. И тук Оскар Уайлд разказва:
„Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли „нарцис“. Когато Нарцис умрял, дошли ореадите – горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
– Защо плачеш? – попитали ореадите.
– Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
– О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те. – В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
– Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
– Та кой друг би могъл да знае това по добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
– Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всики път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота…