Един българин

Прибирам се на 84 MHz

Вече година се колебаеше. Мъчно му беше за вкъщи, а и си беше наредил живота почти по свой вкус тук, в Австралия. Свикна дори с обратните сезони и Коледа не до газовата печка, с по бански на плажа. Имаше приятели, работа, дом. Какъв ти дом? Това беше просто къща. Домът беше далеч, на светлинни години в една малка точица, носеща името Гълъбово. Дърпаше го, влачеше го натам, където дори снегът направо черен падаше, въздухът беше с над нормата замърсители, хората бяха шумни, караха се, трепеха се като буболечки. Но каква е тази картина? Когато избяга от родината, не беше така. Гълъбово беше малък, но уютен град, жителите му бяха дружелюбни, добри, услужливи. Нямаше престъпления, лишения и мъка. Какво се случи? Как Спас доби такава отвратителна представа за човека? Как българинът стана мръсен, с дъх на чесън, с чорапи в сандалите и пистолет в ръка, със звук на чалга и вкус на опиат, развъдник на мизерия, разврат и „тъпотия”? Какво накара Спас да рисува подобен портрет?

Спомняше си как веднъж, докато се разхождаше по улиците, целите в дупки, едно босоного хлапе пробяга, застана до старица и тайно й взе кесията. Какво ли пък щеше да намери в нея? На отсрещният тротоар самотна майка с три пищящи деца около полата й за пореден път днес моли със сълзи на очи банкомата да са й превели детските. Той е безчувствен. Спомняше си как от близкия вход се чуват писъци на момиче и отвратителният глас на пияния й насилник. Идва полицай. Той ще й помогне. А, не, униформеният подминава и отива да си купи кисело мляко и цигари на старите цени. Спомняше си как… А дали си спомняше? Няма как. По това време той беше в Австралия.

В същия момент радиото писна и започнаха международните новини. Спас се заслуша, защото сега те бяха единствената му връзка с личната балканска страна. „В България е заловена престъпна групата, занимаваща се с отвличания и подкупи. В нея участвали служители на реда и кадри от правителството… В Италия са заловени двама младежи, обвинени за източването на 1 200 000 евро от дебитни карти. Те са от български произход и незаконно са пребивавали в Рим… Министър-председателят на България и бившият премиер се спречкаха шумно в Брюксел. За щастие, не се стигна до физическа саморазправа. Но отива ли на тези господа подобно поведение?…”. Спас изключи с удар радиоприемника. „Медиите определят важността на темите, но дали определят истинността им?”, замисли се той. „По дяволите синдрома на гадния свят. Прибирам се.”

Advertisements

4 коментара (+add yours?)

  1. готин
    Окт 14, 2010 @ 18:48:59

    Нека ти кажа нещо за Гълъбово от първа ръка – хората там са всичко друго, но не и дружелюбни. Добре че се махнах от там.

    Отговор

    • weasell
      Окт 19, 2010 @ 11:06:39

      Тук не говоря конкретно за хората от града, а за символичното име на Гълъбово. И това всъщност не беше лайтмотивът на текста 🙂

      Отговор

  2. готиния
    Окт 14, 2010 @ 18:49:39

    Как да си сменя аватара?

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: