Черната котка с отрязаната опашка

„Собственото имущество – това е еснафската мярка за човека. Може да си много умен, може да не си лош човек, но нямаш ли си собствена къща и собствен капитал, ти никога не можеш да влезеш в кръга на „добрите хора“… Но за да се стигне до собствена стряха и до собствен капитал, стопанският баланс на еснафа трябва винаги да привършва с излишък. А понеже в приходната му част цари законът на малките числа, то същият закон в още по-голяма степен трябва да важи и за разходната. Тук са корените на прочутата еснафска пестеливост, позната под името „габровско скъперничество“… Аз няма да изброявам случаите на куриозна пестеливост. „Габровският“ хумор достатъчно ги е популяризирал.“ (Иван Хаджийски, „Върху бита и психологията на нашето еснафство“)

Габровският хумор е станал пословична черта на характера на габровци, свързана с приписваните им скъперничество и хитрост, съчетани с чувство за хумор и самоирония. Съществуват много вицове и истории за габровци, в които акцент е техният тарикатлък и пестеливост. Много от тях датират от XIX – XX век, а широка популярност добиват през втората третина на XX век. И в миналото, и сега, да си роден в Габрово е нещо като привилегия. Габровци умеят да пестят и да се пазарят, защото пестеливостта тече в жилите им; знаят как се постига от нищо нещо – безценен урок от прадедите им, а зададе ли се криза – пускат в ход чувството си за хумор, защото друго не им остава. За тази най-спестовна и остроумна част от българското население се разказват многобройни анекдоти. Именно те са създали феномена „Габровски хумор“, който е жив и здрав и днес.

„Казват, че габровци режат опашките на котките, за да се затваря по-бързо след тях вратата и да не изстива собата.“ Ето защо черната котка с отрязаната опашка се е наложила като траен символ на град Габрово.

„Казват още, че слагат кранчета на яйцата, та да си източат толкова, колкото им трябва – зер цяло яйце е много за една чорба!“

„…че нощем спират часовниците си, за да не им се изтъркват чарковете.“

„…че слагат зелени очила на конете, когато им насипят в яслите талаш от стругованите гаванки – да мислят, че е сено.“

„…потят се и в майсторлъка, и в пазарлъка.“

„…когато гощават с чай, загряват ножовете – да не може с тях да се вземе от маслото.“

„…за да не плащат на коминочистач, пускат котката през комина със запален вестник на опашката“.

„…когато по света за нещо започне да се говори, в Габрово то вече се прави.“

„…че умеят както да посрещат, тъй и да изпращат.“

„…не използват гуми, защото не грешат.“

„…плачат в чиния и сушат сълзите си за сол.“

„…на празен лист не се подписват.“

„…вечер четат на пътната лампа, за да не хабят своята.“

– Тате, дай ми пари за тетрадка – моли габровче.
– А досега къде си писал?
– Върху чина, но го изписах!

Един габровец се качил на покрива на къщата си, за да го поправи, защото била се счупила една керемида. По едно време се подхлъзнал и взел да пада надолу. Прелитайки обаче до прозореца той извикал на жена си:
„Женоо, днес готви за един по малко“!

– Защо габровците не си купуват хладилници?
– Защото не знаят дали като затворят вратата лампата ще изгасне.

Веднъж двама габровци се скарали и си определили дуел с шпаги.
Мястото било извън града. Двамата отишли на мястото и единият
казал на другия:
– Правилно си направил, че си дошъл с билет само за отиване.
Знаеш, че ще те победя и няма да се върнеш.
А другият отговорил:
– Не, просто като те победя ще взема твоя на връщане. Така ще спестя пари.

Габровец развежда приятелите си в новата си къща и казва: „Това е столовата и, не дай си Боже, в нея да могат да се поберат 15 души“.

На едни габровци им дошли гости, обаче им сервирали само хляб и домакина казал.
– Яжте хляба, че да донеса кокошката после.
Така ги подканял няколко пъти.
Яли гостите хляба и, когато го изяли, домакинът се провикнал.
– Жена, донеси кокошката да изкълве трохите.

Едно габровче отишло с баща си на гости у леля си. Като пристигнали тя му казала:
„Дай си, моето момче, шепите да ти сложи леля малко орешки“.
То казало:  „А-а, сложи в на тате шепите“.
Тя го попитала: „Защо?“, а момчето казало: „Неговите са по големи“.

Един габровец отива до съседа и му казва:
– Комшу, голям проблем! Имам 15 гости, ама само 10 стола. Ти имаш ли свободни столове?
– Да.
– Идеално, значи ще ти ги пратя ония петимата.

Габровка замесила тесто – гости да посреща с питка със сиренце. Опекла една – гостите я изяли. Сложила втора – и нея изяли. Досвидяло й за трета и плеснала с ръце:
– Ама как съм ги премерила! Тъкмо гостите се наядоха и питките свършиха!

Спорили габровската кокошка и севлиевската кокошка коя снася по-големи яйца. Спорили, спорили и минали край един магазин. Гледат табелки: „Яйца от габровска кокошка – 10 ст.“, „Яйца от севлиевска кокошка – 11 ст.“
– Е, видя ли! – казала севлиевската кокошка.
– Аз да не съм щура да си късам гъза за една стотинка! – отвърнала габровската кокошка.

Габровец среща севлиевец:
– Здрасти земляк! Забравил съм си портфейла. Ще ми дадеш ли 10 лева назаем?
– Няма проблем, вземи! – отговаря севлиевецът.
На следващия ден:
– Дължа ти 10 лева, нали?
– Да!
– Пак съм си забравил портфейла. Ще ми дадеш ли назаем 40 лева и ще ти дължа общо 50?
– Добре!
На следващия ден:
– Дължа ти 50 лева нали?
– Да.
– Пак си забравих портфейла. Дай ми 150 лева назаем и ще съм ти длъжник с 200.
– Ох, добре!
На следващия ден:
– Дължа ти 200 лева нали?
– Да, по дяволите!
– Дай ми още 300 и ще имам да ти давам общо 500!
– Ох, добре де! Вземи.
На следващия ден:
– Дължа ти 500 лева, нали?
– Не!

Габровец се вози на такси в Балкана. Пътят е много тесен. На един завой колата изхвръква от пътя и започва да пада в дерето. Шофьорът прошепнал обезумял:
– Господи! Ще умрем!
Габровеца го скастрил:
– Вместо да се обяснявш, изключиш таксиметъра!

Младеж води приятелката си на ресторант. Виждайки високите цени в менюто, казва:
– Какво ще иска да хапне моята дебеланка?

Влиза габровец с дете във фризьорски салон и му казва:
– Седни тук, първо ще се подстрижа аз, после ти.
Подстригват го и той казва на фризьорката:
– Подстрижете сега и детето, а аз ще отскоча за вестник.
Подстригва и детето… стоят… чакат… чакат… По едно време фризьорката казва:
– Баща ти нещо не се връща.
– Това не беше баща ми! – отвърнало детето. – Този човек дойде при мен на улицата и ми предложи да се подстрижа безплатно.

Събрали се хора от различни градове на България и всеки донесъл нещо за ядене от неговия край.
Бургазлията донесъл паламуд.
Горнооряховецът донесъл суджук.
Софиянецът донесъл печено пиле.
Троянецът донесъл сливова.
Разградчанинът донесъл кисело мляко.
Габровецът довел брат си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: