Истории на едно нощно шкафче

Никога не съм можела да чета само една книга. Променям си настроенията толкова бързо, че имам нужда от голямо разнообразие и от поемане на различни идеи за кратък период от време. Така е и сега. Книгите, които чета в момента, са… шест. И помня всички подробности във всяка, без да ми се смесват сюжетни линии, поуки, светове, при все че четивата ми са доста различни по много критерии. Явно така съм си устроена. Поне не ми е скучно. Ето ги и тях – по реда на започване:

„Влад Талтош – убиец на свободна практика“ на Стивън Бруст– странно фентъзи. Книгата е пълна с доста истини за живота и много сентенции, които ми останаха в главата. Трупам ги. Продадоха ми я като „Много смешна книга, ей. Ще се счупиш от смях. Този е много по-добър от Тери Пратчет“. Еми, не е! За любителите на жанра – става. Но не бих си взема останалите части от трилогията. Поне не и тия дни.

„Психоанализа и рекламна символика“ с автор Петър Деянов. Рекламите са ми страст. Това е основното нещо, с което искам да се занимавам. А така също искам да знам всичко за тях. Но не се подлъгвайте от дългите и сложни думи в заглавието – нищо не успях да науча от тази книга. Започна обещаващо. Но само започна. Началото е за символа, малко за Фройд и секса. И свърши. Следва една безкрайна поредица на еднотипно прекалено дълбокомислено анализиране на еднотипни статични реклами, с такова задълбочаване в детайлите, което те уморява, а аз така и не ги разчитах нещата по начина, по който ги вижда автора. Малко като в часовете по литература в математическата гимназия. Усещам, че тази книга ще потъне в забрава. Язък за големите очаквания.

„Моралната карта на България“ от великия Иван Хаджийски. Това е едно прекрасно четиво, четиво, което те разплаква, разсмива, умисля, разтреперва, кара да се обадиш на баба и да искаш да си си вкъщи – на най-уютното място на света. Страхотен разказ за българската народопсихология с поглед върху „Бит и душевност на нашия народ“ – книга, която всеки българин трябва да прочете.

Тери Пратчет и неговия „Шовинист“ – да си дойдем на думата. Всяка негова дума е бисер, всеки негов израз е наситен с много смисъл, всяка негова история е пленителна до последния ред. Просто той – Пратчет – е невероятен автор, творец, който може само с няколко листа хартия между шарена корица да те накара да се потопиш в един свят, от където не ти се излиза хич… Макар, каквото и да говорим, „Шовинист“ да е малко суха, книгата ще бъде смляна на бързи обороти.

„Квартеронката“, Майн Рид – различна книга. Не съм голям фен на Рид. А тати от малка ме кара да чета негови книги. И една цяла не съм. Но тази ще я завърша. Макар да съм на мнение, че ако се премахнат безкрайните описания и латински наименования на растенията, които героят среща и с които държи да покаже познанията си по ботаника, останалите 20 страници от 320-те ще са много интересни. Романът е за едно друго време (1800 и някоя година), за едно друго място – свободна Америка, и едни други нрави – пуританщина и потисничество. Любовна история, робски неволи, размисли върху живота и много, много растения – безкрайно далеч от мен идеи, но все пак четиво, което не ти дава да го оставиш.

И стигнах до „Защо мъжете лъжат, а жените плачат“ с автори Алън и Барбара Пийз – „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния продължава“. Ето такава книга аз никога не бих си купила, не бих и започнала да чета по принцип. Но книгата ми е подарък. А когато някой ти подари подарък, пита: „Хареса ли го?“, „Как е?“, а ти трябва да му отговориш положително и то без да го лъжеш. Общо взето нещата са така – когато ти подарят нещо, ти си длъжен да проявиш елементарно уважение към този мил човек и към дара. Но… добре, че ми я подариха. Книгата е много забавна и стартирането й беше грабващо: „Раждаме се голи, мокри и гладни. После нещата стават още по-лоши“. Книга, пълна с много тъжни истини, поднесени в забавна чинийка.

Advertisements

3 коментара (+add yours?)

  1. Aquawoman
    Февр 09, 2010 @ 11:30:37

    И аз чета по две книги едновременно, защото иначе се натоварвам. Но със шест наведнъж не мога да се справя, ще ми се размъти мозъка :))
    Поздрави 🙂

    Отговор

  2. weasell
    Юни 29, 2010 @ 21:26:42

    Спомням си, че когато четох „1984“, много тежка книга, четох по няколко страници от нея, и по два пъти повече от „Вещичи в чужбина“ или „Захапи за врата“ на Пратчет, за да се поразсейвам. А иначе с от 4 до 6 книги съм задължително, за да поддържам страста :))))) Рядко се случва нещо така да ме грабне, че да не мога да спра да чета и да погледна друго издание в момента 🙂
    Всичко хубаво и на теб 🙂

    Отговор

  3. Trackback: В леглото с Удхаус « Блогът на Янина

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: