Фабрика за знаменитости

Първият филм се нарича „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ и трае около една минута. Прожектира се за първи път на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. През лятото и есента на 1895 г. Луи Люмиер успява да заснеме още няколко 17-метрови, почти едноминутни сюжети с единствената цел да онагледи по подходящ начин възможностите на изобретението си.
С подобна цел братята организират и първата платена публична прожекция, на която присъстват около 40 души, срещу чист доход от 33 франка. Тя се състои на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото „Гранд Кафе“ и се приема за първата публична прожекция.
Когато Луи Люмиер (1864 — 1948 г.) успява да заснеме „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“, „Пристигането на един влак“, „Къпане в морето“ и „Ковачи“, той неволно става и първият оператор, който показва на света новото изкуство на светлосянката и движението.
В следващите дни пред кафенето се образуват опашки от по няколко метра за прожекциите. Киното се налага изключително бързо в Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург. Както в големите столици, така и в малките градчета, започват да прожектират отново и отново „Пристигането на влака“, „Закуската на детето“ и „Полетия поливач“.
Първите филми са неми тъй като няма технология, която да позволява синхронизиране на звук и картина. По-късно е използвана музика, за да се предадат емоциите на актьорите.

Появата на филмовата звезда според Ричард Де Кордова е тясно свързано с отслабването на очарованието на апарата за прожектиране на филми. Първоначално филмите са документални, а акцентът е върху аспекти от ежедневието, циркови изпълнение, спортни състезания. Но интересите на аудиторията се променят постоянно, човекът иска да вижда нови неща, да научава все повече и повече, така се променят и филмите, за да задоволят все по-високите изисквания на реципиентите. Първоначално погледът е насочен към технологията, към възможността образите да се покажат на света, а сюжетът е на по-заден план. Ранните филми (преди 1907 година) според Де Кордова могат да бъдат характеризирани чрез тясната си връзка с „действието” и движението. Създаването на филмови знаменитости става възможно едва след изтичането на първото десетилетие на излъчване на филми. Големите филмови продуцентски компании възпрепятствали създаването на звездите, като не разкривали истинските имена на актьорите, участващи в продукциите. Но с времето това отстъпва пред една индустрия, която използва изпълнителите като основна форма за реклама и маркетинг на своя продукт.
Филмовата индустрия не е отделна, сама сфера, а тя е част от т. нар културна индустрия. Пример за това е вестник „Върайъти”, който, макар да не е бил с такава насоченост, честно е публикувал на първата си страница лицата на киното, а което тяхната публика се увеличава от работническата класа плюс средната класа.
А традиционният театър, който пък привлича разнотипна, богата аудитория, е ключов момент. Начинът, по който филмовото списание от този период – „Мувинг Пикчър Уърлд” – прави разграничение между истинската актьорска игра в театъра и изпълненията в киното, илюстрира ясна йерархия в изкуствата. Преди 1907 година списанието описва филмовите актьори като „филмови изпълнители”. Изпълнение се разбира в смисъла на естествени дейности. Актьорската игра означава създаване на нюанси в характера, умение за превъплъщение в героя. В развитието на техники като близък план, в постепенна проява на сюжетна структура, в напредъка към пълнометражен филм може да се видят опитите да се съчетаят театъра и киното, изпълнението да се превърне в игра. Нарастващото внимание към индивидуалните изпълнители и типажи насочва филмовата индустрия към инвестиране в една звездна система, която съперничи на същата такава е театъра. Адолф Зукор се опитва да ги слее, като наема театрални актьори да застанат пред камера. Развитието на звездната система следователно е най-показателно за опита на културната индустрия да си извоюва известна легитимност и културно пространство.
Важно е да се отбележи, че филмовата знаменитост от 20-те години на миналия век е известна единствено с екранното си име и трябва да изиграе доста различни роили, преди да се познава със собственото си име. Интересен момент е, че звездата и индустрията започват да защитават образа, който звездата представя пред публиката. Пример за това е Рудолф Валентино, който постоянно поддържа образа на романтичен и смел любовник по време на цялата си кариера, като активно подбира ролите си така, че да отговарят на това му амплоа. За изграждането на образа на една звезда като такава е много важна диалектиката на познатото и тайнственото, като точно второто се превръща в основата, върху която филмовата знаменитост се изгражда като икономическа сила. Теренът, от който филмовите актьори навлизат в света на знаменитостите, е известността, която се поддържа основно чрез агентите, рекламните агенти. Уокър определя превръщането на филмовата звезда в публична собственост като индустрия , която много бързо става 10 000 пъти по-мащабна от тази, свързана с театъра, чрез повечето начини, до които може да стигне до аудиторията си.
Независимостта на филмовата знаменитост
В различни етапи от историята на киното филмовата звезда функционира като символ на независимия индивид в модерното общество. В процеса, в който ФЗ се трансформират в открито икономически център на филмовото производство между 1910 и 1920, те придобиват възможността да определят формата и съдържанието на това производство и следователно започват да действат независимо. Икономическата независимост на ФЗ оперира като символ на свободата и индустрията и в очите на публиката. Притежаването на голямо имение, луксозен автомобил, прекрасни дрехи за типа привилегии, свързани с живота на звездите. Това са наградите в една индустрия, която е свързана с публиката чрез „предполагаемите” качества на нейните звезди. За индустрията икономическата стойност на звездите излиза извън характера на тяхната работа и следователно заплатите им далеч надвишават заплатите, спечелени от другите работници във филма. Звездата става индивидуално корпоративно лице с известна търговска марка и очаквана лоялност от публиката. Но тази независимост на актьора не е лесно постигната. Първоначално звездите са били изключително зависими от своите студия, които пък са разполагали с огромен ресурс, огромен човешки капитал, така че никой не е бил незаменяем. Агентите работят в междината между публичната и частната сфера на филмовата индустрия. Основното намерение на агента е точно да създаде звездата като категорично отделна икономическа единица,напълно различима от всеки отделен филм или студио. Действията на създаване на знаменитост от един филм включват координиране на прочита на звездата от публиката извън филма. Героят във филма може да представлява героичния тип, който звездата въплъщава, но връзката с истинския човек зад образа завършва създаването на знаменитостта. Публиката иска да разпознава истинския характер на личността. Представите за ФЗ, които публиката си създава от интервютата, снимките и филмите, са изпълнени с идеи за свобода, независимост, а луксозният им начин на живот като че ли дистанцира ФЗ от ежедневните преживявания на тяхната публика и ги превръща в мечта.
Необикновеното и обикновеното във филмовото изпълнение
Да се върнем отново към началото на киното – документалното кино. Точно то с течение на времето става по-близо до хората, защото в сравнение с театъра – сцената, превъплъщенията, киното чрез документалното си начало внушава у реципиента „истинското”, „естественото”. Качествата като красота, младост, стереотипна външност се превръщат в основни за професията на филмов актьор в степен, която никога не е била характерна за театралната сцена. Способността да не играеш става ценна стока при търсенето на филмови звезди. Както Кинг обяснява, „превъплъщението”, което е умението да изиграеш конкретен герой, вече не е толкова важно за филмовата продукция за сметна на способността за „персонифициране” – умението да създаваш личен и индивидуален белег във всяка филмова роля.
Удоволствието на публиката и играта и конструирането на значение с близост и енигматичност
Връзката, която публиката изгражда с филмовата знаменитост, се конфигурира чрез напрежението между възможността и невъзможността за опознаването на истинската личност.
Обикновените елементи на филмовата звезда са важни отправни точки за публиката в нейната игра на идентичности и идентифициране. Заради постоянни интерес към външността, не към актьорския талант, филмовата звезда изглежда като случайно избрана. Достойнствата не са толкова важни, колкото късметът и обстоятелствата. По този начин холивудската филмова индустрия поддържа мита за демократичния достъп. Идеята за таланта и способностите на измества от езика на героя и личната история на звездата. Холивуд поддържа мита, че всеки може да успее. Липсата на класова принадлежност у филмовите звезди, независимо от очевидното им богатство, ги приравнява като група с тяхната публика. За разлика от демократичния достъп обаче, образът на филмовата звезда изразява недостъпността и необикновените качества на живота на знаменитостите. Пропастта между начина на живот, конструиран от филмовата звезда, и този, конструиран от публиката, се запълва постоянно от слухове, клюки истории, които циркулират в медиите и обсъждат сложния и трагичен живот на обитателите на Холивуд.
Том Круз: конструиране на съвременна филмова знаменитост
Произход на филмовата звезда: физическият изпълнител
В зараждането на киното актьорите са известни с прякори и персонажи от филмите си, те се идентифицират чрез физическите им характеристики. Тоест това е физическият изпълнител. Следователно това е дискурс, който поставя акцент върху красотата или липсата на такава, носът, усмивката и т.н., като това превъплъщение на изпълнителя в обект е метонимно, един елемент или черта представя изпълнителят като цяло или свързва неговата реалност между отделните филми.
Круз като физически изпълнител
Това може да се види в оформянето на конструкцията на физическия изпълнител в началото на филмовата кариера на всяка знаменитост. Има дадено качество, което прави изпълнителят забележим и запомнящ се, макар с това да има риск да попаднат в капана на този типаж и да получават единствено роли, основаващи се на определен стереотипен образ или качество. Появата на Том Круз като филмов актьор и звезда е първоначално свързана с физическите качества на изпълнението му, а образът, с който публиката го идентифицира, е младежът. Благодарение на ролята си във филма „Кадети” (1981), се откроява и неговата запазена марка в кариерата му занапред – неговата усмивка, безразсъдна младежка усмивка. Първите му филми са такива, ориентирани към младежката аудитория. Круз, като потенциална нова звезда, се наслагва върху типажите мъже – звезди, които предхождат появата му. Той, като физически изпълнител, трябва да се опре на тези филмови образи, за да установи известна приемственост в конструкцията на филмовата звезда и същевременно да наложи уникалността или отличителността на конкретния пример в поредицата. Първите роли на младия актьор са точно в образа на младеж, като там се акцентира на красивото му младо лице и тяло, той е въплъщение на мъжката красота. Но той въплъщава и американското излъчване. Външността му е нито екзотична, нито енигматична, тя е на обикновения американски младок – бунтар, но силна и запомняща се. Така Круз се налага като определен типаж. Препокриването му е екранния образ практически не предизвиква публиката да навлиза в личното му пространство.
Филмовата личност
Ключовата разлика между филмовата личност е физическия изпълнител в миналото е била в това, че името на актьора, отделно от името на героя или типажа, става известно на публиката и се използва, за да се осъществи връзката между филмите и да се осигури последователност в публичната личност на актьора. Първите биографични профили на екранни звезди през 1910 г. се фокусират върху връзката между екранното им присъствие и личния им живот.
Том Круз като филмова личност
В премиерата на „Рискован бизнес” започва и процесът на разгадаване на вътрешната същност на Круз. На този етап образът на младежа се развива. А героят му и той самият се препокриват като образ. Рекламните му агенти също се борят да запазят тази връзка. Пазарният му статут зависи все още от екранното изпълнение или това, което въплъщава героят му на екрана. Круз става въплъщение на младежта, но на новата младеж. Не на тази, която се бунтува, а на тази която е уверена и находчива, тази, която е сега, в дадения момент. В следващите си роли той израства, израства образът му, получава се приемственост между героите. Разделянето на личния свят на Том Круз и публичния свят на филмовите му герои още не е осъществено. Екранната личност доминира в дешифрирането на знака на знаменитостта Круз.
Форми на трансгресия: установяване на автономната природа на знака на филмовата знаменитост
Според Де Кордова, създаването на звезди е свързано с начина, по който холивудските актьори през 20-те години се превръщат в обект на търсене на личността и животът им извън екрана. За да може филмовата звезда да конструира известна автономност от всички останали звезди, от представата за звездите и живота им, знаменитостта трябва да разбие филмовия код на своята личност. Екранната личност трябва да бъде съчетана с талантливи актьорски изпълнения, ролите трябва да разчупват вече установения модел. Но това е много рисковано.
Трансгресията при Том Круз
Първоначално образът на Круз се брани от него и от агентите му строго, той трябва да е такъв, какъвто и в екранните му превъплъщения, а информацията по медиите за личния му живот е оскъдна. Чак на по-късен етап започва да се разчупва, когато и започва да се появява все повече информация за него в пресата, голяма част от която не е с негово съгласие, не е минала през неговата редакция.
Круз вече започва да участва в по-сериозни продукции и да привлича в тези проекти сериозни актьори и режисьори, с класа. Това превръща актьорът в гаранция за качество. Налагането на статута на запазена марка, синоним на качество, е знак за автономност на звездата. Това означава, че актьорът се е преместил в центъра на продукцията и че неговият статут може да бъде равен на режисьора или на продуцента, или и на двамата.
Круз продължава да израства и да видоизменя образа си от първоначалния такъв, но не и да бяга от реалния живот и паралела му с героите му. В „Далече, далече” (1992), той дори си партнира със съпругата си, която и в самия филм играе такава. Круз продължава да жъне успехи и да се отделя от зависимостта си към студиото. Той е автономен и той става в центъра на продукциите.
На много интересен е случаят с „Интервю с вампир” от 1994 година. Авторката на романа е възмутена от избора на Круз за ролята на Лестат. Райс възприема образа на Том – изграденият му екранен му образ като типично американската завършена млада звезда – като антитеза на нейния герой Лестат, същество, мотивирано от хомоеротично приятелство и барокова вакханалия в неспирните си кръвопийствени убийства като вампир. Феновете на книгата й също още преди снимките на филма се отричат от Круз за изпълнител на ролята. Но щом филмът излиза – мнението на всички се променя. Точно интервютата след филма, задълбочаването на образа му, и изместването му от всеобщият такъв продължават да гарантират автономността на Том Круз в публичната сфера.
Заключение
Филмовата индустрия, кликата от лични агенти на звездите и самата звезда участват в това активно изграждане на публичната личност. Тук важна е реакцията на публиката, повторната „редакция” на образа и по-нататъшното изграждане на личността. Филмовата знаменитост се оформя от конкретен културен апарат. В различните си превъплъщения филмовата знаменитост представлява изграждането и разсейването на аурата на личността. Филмовият текст установява дистанция от публиката. ФЗ се конструира така, че да представлява крайна независимост на индивида от съвременната култура. С този статут ФЗ притежава огромна власт да определя собственото си бъдеще, филмите, в които се снима, и публичния си имидж.

„Власт и известност. Звездите в съвременната култура“
Кинематографичният апарат и създаването на филмовата знаменитост

Дейвид Маршъл

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: