PR-ът – възход и падение

„Някои се раждат велики, други постигат величие, а трети си наемат PR”

Даниел Бурстин

 

Историческите извори дават възможност на редица изследователи да смятат, че технологията на връзките с обществеността е древна, колкото самата човешка цивилизация. За да живеят заедно, хората трябва да се разбират, да поддържат съгласие и косенсус. Не е необходимо да бъдат водени от едни и същи идеи и желания, да вървят към обща цел, но когато пътищата им се пресичат, те трябва да могат да комуникират правилно. Комуникацията е сложен процес. Тя включва обмен на информация, но и убеждаване с цел оказване на влияние върху мнението или поведението на комуникационния партньор. Така че ако погледнем човешката история от А, Б, В, минем през П, Р, ще видим, че механизмите на убеждаване, които са били валидни в миналото, са валидни и днес. Паметниците и разнообразните форми на монументалното изкуство са свидетели за първите опити да се влияе на хората. А красноречието е било една от задължителните черти на великите вождове и шамани, които е трябвало с думи да вдъхновяват и мотивират народите си. Така още от древността ораторското изкуство се утвърждава като едно от основните средства на убеждаващата комуникация.

Според американският изследовател Рекс Харлоу пъблик рилейшънс е обособена управленска функция, която помага да се установят и поддържат взаимни връзки, разбиране, приемане и сътрудничество между една организация и нейните публики. По-късно конституирането на PR-a налага търсене на единно определение за тази професионална област. През 1978 г. Световната асамблея на PR асоциациите предлагат следната дефиниция: PR е изкуството и социалната наука за анализ на тенденциите, предвиждане на техните последици, даване на препоръки на ръководителите на организацията и осъществяване на планирани програми за действие, които да обслужват интересите на организацията и обществото като цяло.

Десислава Бошнакова пише: „Казват, че днес светът принадлежи на тези, които познават тайните на професията PR. Ако приемем, че е вярно, светът би принадлежал на Едуард Л. Бернайс”. А самият Бернайс заявява, че светът се управлява от интелектуален елит, като именно сред този елит той поставя специалиста по пъблик рилейшънс, който трябва да познава обществото и да може да вплете интересите на своите клиенти в обществените каузи. PR-ът е наука, която дава в ръцете на специалистите инструмент за влияние върху мисленето на хората. Точно тук се проявява възходът и падението на PR-ът. Като възход можем да приемем изначалната и идеална, дори отопична функция на PR – да служи на организацията, на хората, на народа. Като падение – другата страна на монетата, но и абсолютната реалност – когато PR-ът служи на богатите (в свят като днешния „богатите” са корумпираните, мръсните хора, недостойните, неморалните, тираните). Когато PR-ът е с властимащите, а не с обикновения човек, когато ролята на PR не е да е връзка, а да е манипулация, начин за подчинение, заблуда, тогава откровено можем да говорим за падение, колкото и добър, в смисъл на професионален, да е той.

Общественото мнение се формулира по-бързо под влиянието на събитията, отколкото на думите. Най-интересният елемент е, че общественото мнение в по-голяма част от случаите е емоционално окрасено. Връзките с обществеността е науката и изкуството за формиране на общественото мнение в желана посока, за целенасочено използване на комуникационните канали за приобщаване към каузата. Пример за това е кампанията, която бащата на PR-а Бернайс води срещу Гватемала, в която гватемалският социалистически лидер Гусман бе превърнат в демон, а американската публика бе накарана да повярва, че страната й се бори срещу тиранията. А всъщност истинският облагодетелстван от тази прецизно създадена ситуация е компанията „Юнайтед фрут”, чията бананова корпорация бе застрашена от новото ляво правителство на Гватемала, тъй като гватемалският лидер провел аграрна реформа, с която целял да органичи американския монопол в сектора и да даде повече власт в ръцете на земеделците. Но всичко остава зад кулисите. И този пример не е един от малкото. Съдбата на Саддам Хюсеин и Бен Ладен е идентична с тази на Гусман. Само PR специалистът е друг.

Друг изключително ярък момент, с който се обвързва понятието PR, е т.нар. “Бостънско клане” през 1770 г. При сблъсъци на улицата, които по онова време са били нещо обичайно, загиват трима жители на Бостън. Във вестниците и умовете на хората обаче цялата история остава позната като “Бостънското клане”, “клането на века”.

А явлението „псевдосъбитие” не само изопъчава истината, а направо я създава. Псевдосъбитието е събитие или активност, която съществува поради единствената цел да привлече медийна популярност и няма реална връзка с никоя друга функция на „истинския” живот. Като пример за псевдосъбитие може да се приложи позирането за семеен портрет: събитието няма никаква друга цел, освен да бъде видяно чрез снимката. На същия принцип се раждат и знаменитости, които са известни с това, че са известни. Изисквайки повече отколкото светът може да ни даде, ние искаме нещо да бъде изфабрикувано, за да компенсира „световния” дефицит. Това е пореден пример за нашето търсене на илюзии. В ерата на псевдосъбития, това което се случва по телевизора, е по-важно от това, което всъщност става. Самият факт за наличието на мания по реалити форматите отстрана на зрителя говори красноречиво за огромния глад за псевдо-реалност, който медиите успяват да възпитат у публиката.

Друга важна страна на многоликия PR е парадокса – как може една компания за връзки с обществеността едновременно да промотира тютюнопушенето със слогани от рода на „Where there is noble competition, there is victory” (тази аристотелова мисъл е и мотото на Олимпийските игри) и да прави кампания на здравното министерство за превенция на астмата. Според Етичния кодекс на PR специалистите в България: „Не работим за конкурентни клиенти без изричното съгласие на двете страни”. Но дали е етично спрямо гражданите?

PR-ът продължава да се развива, защото е нужен. В края на 90-те години в Америка има над 125 000 PR-практици. За последните 15 години в България вече има над 150 агенции, няколко браншови организации, десетки университетски специалности във водещи университети и десетки хиляди желаещи да се занимават с PR. Рейтингът на професията непрекъснато расте. Пазителките на световния мир и любителките на Паулу Коелю искат да са PR-ки. Да си PR е модерно. Но модата уеднаквява, а уеднаквяването убива.

 

Advertisements

4 коментара (+add yours?)

  1. Мариян Томов
    Ноем 28, 2009 @ 00:00:05

    Не е работата там дали PR-ът ще е в ролята си на викач, а какво ще е посланието му за да убеди минувачите да посетят заведението. „Хайде на пържолките. Две на цената на една, моля!“ или „Който разбира, тук се спира!“

    Отговор

  2. weasell
    Ноем 28, 2009 @ 09:39:36

    Не е до викача, а до това, че и тук все едно гледаме „Криворазбраната цивилизация“. Представите на българина не съответстват на истината. Той не знае какво всъщност е специалист по връзки с обществеността. За него това е някой, който прави реклами само, някой, който пуска клюки, някой, от който политиците или чалгаджийките се нуждаят, ама е някаква абстракция, или пък викач. И не само не разбират – хич и не искат да знаят.
    А иначе всички манекенки сега искат или да са водещи, или да са ПР-ки (много ме кефи как звучи ПР-ки 🙂 ). Ще ни изядат хляба, ей :)))

    Отговор

  3. Мариян Томов
    Ноем 28, 2009 @ 14:36:22

    Защото масата българи са необразовани, не четат достатъчно. Последното социологическо проучване сочи, че 53% от тинейджърите не могат да четат, а 37% не разбират прочетеното. Какво искаме когато образованието ни е натикано в ъгъла. Немислещи и едномерни хора сме, живеещи в хоризонтално общество. Общество в което се дават безумни помощи за циганите. А щом палучават наготово пари не се и интегрират, а само се множат. Нещата ще стават още по-зле. И представи си какъв PR ще трябва да правим – такъв за ниско образовани хора, за цигани и турци.

    Отговор

  4. Trackback: В леглото с Удхаус « Блогът на Янина

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: